Proverbs 24
1 Be not thou envious of evil men, neither desire to be with them.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 For their heart studieth destruction, and their lips talk of mischief.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Through wisdom is a house builded; and by understanding it is established;
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 And by knowledge are the chambers filled with all precious and pleasant riches.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 A wise man is strong; yea, a man of knowledge increaseth strength.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 For with wise advice thou shalt make thy war; and in the multitude of counsellors there is safety.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Wisdom is as unattainable to a fool as corals; he openeth not his mouth in the gate.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 He that deviseth to do evil, men shall call him a mischievous person.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 The thought of foolishness is sin; and the scorner is an abomination to men.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 If thou faint in the day of adversity, thy strength is small indeed.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Deliver them that are drawn unto death; and those that are ready to be slain wilt thou forbear to rescue?
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 If thou sayest: 'Behold, we knew not this', doth not He that weigheth the hearts consider it? And He that keepeth thy soul, doth not He know it? And shall not He render to every man according to his works?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 My son, eat thou honey, for it is good, and the honeycomb is sweet to thy taste;
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 So know thou wisdom to be unto thy soul; if thou hast found it, then shall there be a future, and thy hope shall not be cut off.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Lie not in wait, O wicked man, against the dwelling of the righteous, spoil not his resting-place;
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 For a righteous man falleth seven times, and riseth up again, but the wicked stumble under adversity.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Rejoice not when thine enemy falleth, and let not thy heart be glad when he stumbleth;
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Lest the LORD see it, and it displease Him, and He turn away His wrath from him.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Fret not thyself because of evildoers, neither be thou envious at the wicked;
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 For there will be no future to the evil man, the lamp of the wicked shall be put out.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 My son, fear thou the LORD and the king, and meddle not with them that are given to change;
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 For their calamity shall rise suddenly; and who knoweth the ruin from them both?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 These also are sayings of the wise. To have respect of persons in judgment is not good.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 He that saith unto the wicked: 'Thou art righteous', peoples shall curse him, nations shall execrate him;
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 But to them that decide justly shall be delight, and a good blessing shall come upon them.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 He kisseth the lips that giveth a right answer.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Prepare thy work without, and make it fit for thyself in the field; and afterwards build thy house.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Be not a witness against thy neighbour without cause; and deceive not with thy lips.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Say not: 'I will do so to him as he hath done to me; I will render to the man according to his work.'
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 I went by the field of the slothful, and by the vineyard of the man void of understanding;
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 And, lo, it was all grown over with thistles, the face thereof was covered with nettles, and the stone wall thereof was broken down.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Then I beheld, and considered well; I saw, and received instruction.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 'Yet a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep' —
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 So shall thy poverty come as a runner, and thy want as an armed man.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
