Proverbs 24
1 Be not thou enuious against euill men, neither desire to be with them.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 For their heart imagineth destruction, and their lippes speake mischiefe.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Through wisdome is an house builded, and with vnderstanding it is established.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 And by knowledge shall the chambers bee filled with all precious, and pleasant riches.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 A wise man is strong: for a man of vnderstanding encreaseth his strength.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 For with counsel thou shalt enterprise thy warre, and in the multitude of them that can giue counsell, is health.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Wisdome is hie to a foole: therefore he can not open his mouth in the gate.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Hee that imagineth to doe euill, men shall call him an autour of wickednes.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 The wicked thought of a foole is sinne, and the scorner is an abomination vnto men.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 If thou bee faint in the day of aduersitie, thy strength is small.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Deliuer them that are drawen to death: wilt thou not preserue them that are led to be slaine?
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 If thou say, Beholde, we knew not of it: he that pondereth the heartes, doeth not hee vnderstand it? and hee that keepeth thy soule, knoweth he it not? will not he also recompense euery man according to his workes?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 My sonne, eate hony, for it is good, and the hony combe, for it is sweete vnto thy mouth.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 So shall the knowledge of wisdome be vnto thy soule, if thou finde it, and there shall be an ende, and thine hope shall not be cut off.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Laye no waite, O wicked man, against the house of the righteous, and spoyle not his resting place.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 For a iust man falleth seuen times, and riseth againe: but the wicked fall into mischiefe.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Bee thou not glad when thine enemie falleth, and let not thine heart reioyce when hee stumbleth,
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Least the Lord see it, and it displease him, and he turne his wrath from him.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Fret not thy selfe because of the malicious, neither be enuious at the wicked.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 For there shall bee none ende of plagues to the euill man: the light of the wicked shall bee put out.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 My sonne feare the Lord, and the King, and meddle not with them that are sedicious.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 For their destruction shall rise suddenly, and who knoweth the ruine of them both?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 ALSO THESE THINGS PERTEINE TO THE WISE, It is not good to haue respect of any person in iudgement.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 He that saith to the wicked, Thou art righteous, him shall the people curse, and the multitude shall abhorre him.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 But to them that rebuke him, shall be pleasure, and vpon them shall come the blessing of goodnesse.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 They shall kisse the lippes of him that answereth vpright wordes.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Prepare thy worke without, and make readie thy thinges in the fielde, and after, builde thine house.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Be not a witnes against thy neighbour without cause: for wilt thou deceiue with thy lippes?
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Say not, I wil doe to him, as he hath done to mee, I will recompence euery man according to his worke.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 I passed by the fielde of the slouthfull, and by the vineyarde of the man destitute of vnderstanding.
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 And lo, it was al growen ouer with thornes, and nettles had couered the face thereof, and the stone wall thereof was broken downe.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Then I behelde, and I considered it well: I looked vpon it, and receiued instruction.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Yet a litle sleepe, a litle slumber, a litle folding of the handes to sleepe.
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 So thy pouertie commeth as one that traueileth by the way, and thy necessitie like an armed man.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
