Job 39
1 Knowest thou the time when the wilde goates bring foorth yong? or doest thou marke when the hindes doe calue?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Canst thou nomber the moneths that they fulfill? or knowest thou the time when they bring foorth?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They bow them selues: they bruise their yong and cast out their sorowes.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Yet their yong waxe fatte, and growe vp with corne: they goe foorth and returne not vnto them.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Who hath set the wilde asse at libertie? or who hath loosed the bondes of the wilde asse?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 It is I which haue made the wildernesse his house, and the salt places his dwellings.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He derideth the multitude of the citie: he heareth not the crie of the driuer.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 He seeketh out the mountaine for his pasture, and searcheth after euery greene thing.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Will the vnicorne serue thee? or will he tary by thy cribbe?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Canst thou binde the vnicorne with his band to labour in the furrowe? or will he plowe the valleyes after thee?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Wilt thou trust in him, because his strength is great, and cast off thy labour vnto him?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Wilt thou beleeue him, that he will bring home thy seede, and gather it vnto thy barne?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Hast thou giuen the pleasant wings vnto the peacockes? or winges and feathers vnto the ostriche?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Which leaueth his egges in the earth, and maketh them hote in the dust,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 And forgetteth that the foote might scatter the, or that the wild beast might breake the.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 He sheweth himselfe cruell vnto his yong ones, as they were not his, and is without feare, as if he trauailed in vaine.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 For God had depriued him of wisedom, and hath giuen him no part of vnderstanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 When time is, he mounteth on hie: he mocketh the horse and his rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Hast thou giuen the horse strength? or couered his necke with neying?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Hast thou made him afraid as the grashopper? his strong neying is fearefull.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He diggeth in the valley, and reioyceth in his strength: he goeth foorth to meete the harnest man.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He mocketh at feare, and is not afraid, and turneth not backe from the sworde,
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Though the quiuer rattle against him, the glittering speare and the shield.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 He swalloweth the ground for fearcenes and rage, and he beleeueth not that it is the noise of the trumpet.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 He sayth among the trumpets, Ha, ha: hee smellleth the battell afarre off, and the noyse of the captaines, and the shouting.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Shall the hauke flie by thy wisedome, stretching out his wings toward the South?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Doeth the eagle mount vp at thy commandement, or make his nest on hie?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Shee abideth and remaineth in the rocke, euen vpon the toppe of the rocke, and the tower.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From thence she spieth for meate, and her eyes beholde afarre off.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 His young ones also sucke vp blood: and where the slaine are, there is she.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
