Psalms 74
1 Understanding for Asaph. O God, why hast thou cast us off unto the end: why is thy wrath enkindled against the sheep of thy pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember thy congregation, which thou hast possessed from the beginning. The sceptre of thy inheritance which thou hast redeemed: mount Sion in which thou hast dwelt.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up thy hands against their pride unto the end; see what things the enemy hath done wickedly in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 And they that hate thee have made their boasts, in the midst of thy solemnity. They have set up their ensigns for signs,
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 And they knew not both in the going out and on the highest top. As with axes in a wood of trees,
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 They have cut down at once the gates thereof, with axe and hatchet they have brought it down.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have set fire to thy sanctuary: they have defiled the dwelling place of thy name on the earth.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in their heart, the whole kindred of them together: Let us abolish all the festival days of God from the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Our signs we have not seen, there is now no prophet: and he will know us no more.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long, O God, shall the enemy reproach: is the adversary to provoke thy name for ever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why dost thou turn away thy hand: and thy right hand out of the midst of thy bosom for ever?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 But God is our king before ages: he hath wrought salvation in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Thou by thy strength didst make the sea firm: thou didst crush the heads of the dragons in the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Thou hast broken the heads of the dragon: thou hast given him to be meat for the people of the Ethiopians.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Thou hast broken up the fountains and the torrents: thou hast dried up the Ethan rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Thine is the day, and thine is the night: thou hast made the morning light and the sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Thou hast made all the borders of the earth: the summer and the spring were formed by thee.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, the enemy hath reproached the Lord: and a foolish people hath provoked thy name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Deliver not up to beasts the souls that confess to thee: and forget not to the end the souls of thy poor.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Have regard to thy covenant: for they that are the obscure of the earth have been filled with dwellings of iniquity.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Let not the humble be turned away with confusion: the poor and needy shall praise thy name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, O God, judge thy own cause: remember thy reproaches with which the foolish man hath reproached thee all the day.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Forget not the voices of thy enemies: the pride of them that hate thee ascendeth continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
