Proverbs 1
1 The parables of Solomon, the son of David, king of Israel.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 To know wisdom, and instruction:
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 To understand the words of prudence: and to receive the instruction of doctrine, justice, and judgment, and equity:
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 To give subtilty to little ones, to the young man knowledge and understanding.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 A wise man shall hear and shall be wiser: and he that understandeth, shall possess governments.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 He shall understand a parable, and the interpretation, the words of the wise, and their mysterious sayings.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The fear of the Lord is the beginning of wisdom. Fools despise wisdom and instruction.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 My son, hear the instruction of thy father, and forsake not the law of thy mother:
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 That grace may be added to thy head, and a chain of gold to thy neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners shall entice thee, consent not to them.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they shall say: Come with us, let us lie in wait for blood, let us hide snares for the innocent without cause:
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Let us swallow him up alive like hell, and whole as one that goeth down into the pit. (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 We shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoils.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Cast in thy lot with us, let us all have one purse.
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son, walk not thou with them, restrain thy foot from their paths.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For their feet run to evil, and make haste to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 But a net is spread in vain before the eyes of them that have wings.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 And they themselves lie in wait for their own blood, and practise deceits against their own souls.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So the wage of every covetous man destroy the souls of the possessors.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom preacheth abroad, she uttereth her voice in the streets:
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 At the head of multitudes she crieth out, in the entrance of the gates of the city she uttereth her words, saying:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 O children, how long will you love childishness, and fools covet those things which are hurtful to themselves, and the unwise hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Turn ye at my reproof: behold I will utter my spirit to you, and will shew you my words.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because I called, and you refused: I stretched out my hand, and there was none that regarded.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 You have despised all my counsel, and have neglected my reprehensions.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I also will laugh in your destruction, and will mock when that shall come to you which you feared.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 When sudden calamity shall fall on you, and destruction, as a tempest, shall be at hand: when tribulation and distress shall come upon you:
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then shall they call upon me, and I will not hear: they shall rise in the morning and shall not find me:
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Because they have hated instruction and received not the fear of the Lord,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Nor consented to my counsel, but despised all my reproof.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Therefore they shall eat the fruit of their own way, and shall be filled with their own devices.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 The turning away of little ones shall kill them, and the prosperity of fools shall destroy them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But he that shall hear me, shall rest without terror, and shall enjoy abundance, without fear of evils.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
