< Psalms 18 >

1 Unto the end, for David the servant of the Lord, who spoke to the Lord the words of this canticle, in the day that the Lord delivered him from the hands of all his enemies, and from the hand of Saul. I will love thee, O Lord, my strength:
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 The Lord is my firmament, my refuge, and my deliverer. My God is my helper, and in him will I put my trust. My protector and the horn of my salvation, and my support.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Praising I will call upon the Lord: and I shall be saved from my enemies.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 The sorrows of death surrounded me: and the torrents of iniquity troubled me.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 The sorrows of hell encompassed me: and the snares of death prevented me. (Sheol h7585)
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 In my affliction I called upon the Lord, and I cried to my God: And he heard my voice from his holy temple: and my cry before him came into his ears.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 The earth shook and trembled: the foundations of the mountains were troubled and were moved, because he was angry with them.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 There went up a smoke in his wrath: and a fire flamed from his face: coals were kindled by it.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 He bowed the heavens, and came down: and darkness was under his feet.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 And he ascended upon the cherubim, and he flew; he flew upon the wings of the winds.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 And he made darkness his covert, his pavilion round about him: dark waters in the clouds of the air.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 At the brightness that was before him the clouds passed, hail and coals of fire.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 And the Lord thundered from heaven, and the highest gave his voice: hail and coals of fire.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 And he sent forth his arrows, and he scattered them: he multiplied lightnings, and troubled them.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Then the fountains of waters appeared, and the foundations of the world were discovered: At thy rebuke, O Lord, at the blast of the spirit of thy wrath.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 He sent from on high, and took me: and received me out of many waters.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 He delivered me from my strongest enemies, and from them that hated me: for they were too strong for me.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 They prevented me in the day of my affliction: and the Lord became my protector.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 And he brought me forth into a large place: he saved me, because he was well pleased with me.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 And the Lord will reward me according to my justice; and will repay me according to the cleanness of my hands:
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Because I have kept the ways of the Lord; and have not done wickedly against my God.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 For till his judgments are in my sight: and his justices I have not put away from me.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 And I shall be spotless with him: and shall keep myself from my iniquity.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 And the Lord will reward me according to my justice; and according to the cleanness of my hands before his eyes.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 With the holy, thou wilt be holy; and with the innocent man thou wilt be innocent.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 And with the elect thou wilt be elect: and with the perverse thou wilt be perverted.
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 For thou wilt save the humble people; but wilt bring down the eyes of the proud.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 For thou lightest my lamp, O Lord: O my God enlighten my darkness.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 For by thee I shall be delivered from temptation; and through my God I shall go over a wall.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 As for my God, his way is undefiled: the words of the Lord are fire tried: he is the protector of all that trust in him.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 For who is God but the Lord? or who is God but our God?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 God who hath girt me with strength; and made my way blameless.
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Who hath made my feet like the feet of harts: and who setteth me upon high places.
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Who teacheth my hands to war: and thou hast made my arms like a brazen bow.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 And thou hast given me the protection of thy salvation: and thy right hand hath held me up: And thy discipline hath corrected me unto the end: and thy discipline, the same shall teach me.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Thou hast enlarged my steps under me; and my feet are not weakened.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 I will pursue after my enemies, and overtake them: and I will not turn again till they are consumed.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 I will break them, and they shall not be able to stand: they shall fall under my feet.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 And thou hast girded me with strength unto battle; and hast subdued under me them that rose up against me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 And thou hast made my enemies turn their back upon me, and hast destroyed them that hated me.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 They cried, but there was none to save them, to the Lord: but he heard them not.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 And I shall beat them as small as the dust before the wind; I shall bring them to nought, like the dirt in the streets.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Thou wilt deliver me from the contradictions of the people: thou wilt make me head of the Gentiles.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 A people, which I knew not, hath served me: at the hearing of the ear they have obeyed me.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 The children that are strangers have lied to me, strange children have faded away, and have halted from their paths.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 The Lord liveth, and blessed be my God, and let the God of my salvation be exalted:
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 O God, who avengest me, and subduest the people under me, my deliverer from my enemies.
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 And thou wilt lift me up above them that rise up against me: from the unjust man thou wilt deliver me.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Therefore will I give glory to thee, O Lord, among the nations, and I will sing a psalm to thy name.
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Giving great deliverance to his king, and shewing mercy to David his anointed: and to his seed for ever.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

< Psalms 18 >