Job 39
1 Knowest thou the time when the wild goats bring forth among the rocks, or hast thou observed the hinds when they fawn?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Hast thou numbered the months of their conceiving, or knowest thou the time when they bring forth?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They bow themselves to bring forth young, and they cast them, and send forth roarings.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their young are weaned and go to feed: they go forth, and return not to them.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Who hath sent out the wild ass free, and who hath loosed his bonds?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 To whom I have given a house in the wilderness, and his dwellings in the barren land.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He scorneth the multitude of the city, he heareth not the cry of the driver.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 He looketh round about the mountains of his pasture, and seeketh for every green thing.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Shall the rhinoceros be willing to serve thee, or will he stay at thy crib?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Canst thou bind the rhinoceros with thy thong to plough, or will he break the clods of the valleys after thee?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Wilt thou have confidence in his great strength, and leave thy labours to him?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Wilt thou trust him that he will render thee the seed, and gather it into thy barnfloor?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 The wing of the ostrich is like the wings of the heron, and of the hawk.
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 When she leaveth her eggs on the earth, thou perhaps wilt warm them in the dust.
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 She forgetteth that the foot may tread upon them, or that the beasts of the field may break them.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 She is hardened against her young ones, as though they were not hers, she hath laboured in vain, no fear constraining her.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 For God hath deprived her of wisdom, neither hath he given her understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 When time shall be, she setteth up her wings on high: she scorneth the horse and his rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Wilt thou give strength to the horse, or clothe his neck with neighing?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Wilt thou lift him up like the locusts? the glory of his nostrils is terror.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He breaketh up the earth with his hoof, he pranceth boldly, he goeth forward to meet armed men.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He despiseth fear, he turneth not his back to the sword,
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Above him shall the quiver rattle, the spear and shield shall glitter.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Chasing and raging he swalloweth the ground, neither doth he make account when the noise of the trumpet soundeth.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 When he heareth the trumpet he saith: Ha, ha: he smelleth the battle afar off, the encouraging of the captains, and the shouting of the army.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Doth the hawk wax feathered by thy wisdom, spreading her wings to the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Will the eagle mount up at thy command, and make her nest in high places?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 She abideth among the rocks, and dwelleth among cragged flints, and stony hills, where there is no access.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From thence she looketh for the prey, and her eyes behold afar off.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Her young ones shall suck up blood: and wheresoever the carcass shall be, she is immediately there.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
