Job 30
1 But now the younger in time scorn me, whose fathers I would not have set with the dogs of my flock:
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 The strength of whose hands was to me as nothing, and they were thought unworthy of life itself.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Barren with want and hunger, who gnawed in the wilderness, disfigured with calamity and misery.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 And they ate grass, and barks of trees, and the root of junipers was their food.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Who snatched up these things out of the valleys, and when they had found any of them, they ran to them with a cry.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 They dwelt in the desert places of torrents, and in caves of earth, or upon the gravel.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 They pleased themselves among these kind of things, and counted it delightful to be under the briers.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 The children of foolish and base men, and not appearing at all upon the earth.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Now I am turned into their song, and am become their byword.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 They abhor me, and flee far from me, and are not afraid to spit in my face.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 For he hath opened his quiver, and hath afflicted me, and hath put a bridle into my mouth.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 At the right hand of my rising, my calamities forthwith arose: they have overthrown my feet, and have overwhelmed me with their paths as with waves.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 They have destroyed my ways, they have lain in wait against me, and they have prevailed, and there was none to help.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 They have rushed in upon me, as when a wall is broken, and a gate opened, and have rolled themselves down to my miseries.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 I am brought to nothing: as a wind thou hast taken away my desire: and my prosperity hath passed away like a cloud.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 And now my soul fadeth within myself, and the days of affliction possess me.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 In the night my bone is pierced with sorrows: and they that feed upon me, do not sleep.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 With the multitude of them my garment is consumed, and they have girded me about, as with the collar of my coat.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 I am compared to dirt, and am likened to embers and ashes.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 I cry to thee, and thou hearest me not: I stand up, and thou dost not regard me.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Thou art changed to be cruel toward me, and in the hardness of thy hand thou art against me.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Thou hast lifted me up, and set me as it were upon the wind, and thou hast mightily dashed me.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 I know that thou wilt deliver me to death, where a house is appointed for every one that liveth.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 But yet thou stretchest not forth thy hand to their consumption: and if they shall fall down thou wilt save.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 I wept heretofore for him that was afflicted, and my soul had compassion on the poor.
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 I expected good things, and evils are come upon me: I waited for light, and darkness broke out.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 My inner parts have boiled without any rest, the days of affliction have prevented me.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 I went mourning without indignation; I rose up, and cried in the crowd.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 I was the brother of dragons, and companion of ostriches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 My skin is become black upon me, and my bones are dried up with heat.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 My harp is turned to mourning, and my organ into the voice of those that weep.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
