Acts 22
1 Men, brethren, and fathers, hear ye the account which I now give unto you.
О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
2 (And when they heard that he spoke to them in the Hebrew tongue, they kept the more silence.)
(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
3 And he saith: I am a Jew, born at Tarsus in Cilicia, but brought up in this city, at the feet of Gamaliel, taught according to the truth of the law of the fathers, zealous for the law, as also all you are this day:
Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,
4 Who persecuted this way unto death, binding and delivering into prisons both men and women.
и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
5 As the high priest doth bear me witness, and all the ancients: from whom also receiving letters to the brethren, I went to Damascus, that I might bring them bound from thence to Jerusalem to be punished.
както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.
6 And it came to pass, as I was going, and drawing nigh to Damascus at midday, that suddenly from heaven there shone round about me a great light:
И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
7 And falling on the ground, I heard a voice saying to me: Saul, Saul, why persecutest thou me?
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
8 And I answered: Who art thou, Lord? And he said to me: I am Jesus of Nazareth, whom thou persecutest.
А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.
9 And they that were with me, saw indeed the light, but they heard not the voice of him that spoke with me.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.
10 And I said: What shall I do, Lord? And the Lord said to me: Arise, and go to Damascus; and there it shall be told thee of all things that thou must do.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
11 And whereas I did not see for the brightness of that light, being led by the hand by my companions, I came to Damascus.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
12 And one Ananias, a man according to the law, having testimony of all the Jews who dwelt there,
И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,
13 Coming to me, and standing by me, said to me: Brother Saul, look up. And I the same hour looked upon him.
дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.
14 But he said: The God of our fathers hath preordained thee that thou shouldst know his will, and see the Just One, and shouldst hear the voice from his mouth.
А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;
15 For thou shalt be his witness to all men, of those things which thou hast seen and heard.
защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
16 And now why tarriest thou? Rise up, and be baptized, and wash away thy sins, invoking his name.
И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.
17 And it came to pass, when I was come again to Jerusalem, and was praying in the temple, that I was in a trance,
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,
18 And saw him saying unto me: Make haste, and get thee quickly out of Jerusalem; because they will not receive thy testimony concerning me.
и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.
19 And I said: Lord, they know that I cast into prison, and beat in every synagogue, them that believed in thee.
И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;
20 And when the blood of Stephen thy witness was shed, I stood by and consented, and kept the garments of them that killed him.
и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
21 And he said to me: Go, for unto the Gentiles afar off, will I send thee.
Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
22 And they heard him until this word, and then lifted up their voice, saying: Away with such an one from the earth; for it is not fit that he should live.
До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
23 And as they cried out and threw off their garments, and cast dust into the air,
И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,
24 The tribune commanded him to be brought into the castle, and that he should be scourged and tortured: to know for what cause they did so cry out against him.
хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
25 And when they had bound him with thongs, Paul saith to the centurion that stood by him: Is it lawful for you to scourge a man that is a Roman, and uncondemned?
И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Which the centurion hearing, went to the tribune, and told him, saying: What art thou about to do? For this man is a Roman citizen.
Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
27 And the tribune coming, said to him: Tell me, art thou a Roman? But he said: Yea.
Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.
28 And the tribune answered: I obtained the being free of this city with a great sum. And Paul said: But I was born so.
Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
29 Immediately therefore they departed from him that were about to torture him. The tribune also was afraid after he understood that he was a Roman citizen, and because he had bound him.
Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
30 But on the next day, meaning to know more diligently for what cause he was accused by the Jews, he loosed him, and commanded the priests to come together, and all the council: and bringing forth Paul, he set him before them.
На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
