Acts 21
1 And when it came to pass that, being parted from them, we set sail, we came with a straight course to Coos, and the day following to Rhodes, and from thence to Patara.
Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.
2 And when we had found a ship sailing over to Phenice, we went aboard, and set forth.
И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3 And when we had discovered Cyprus, leaving it on the left hand, we sailed into Syria, and came to Tyre: for there the ship was to unlade her burden.
И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.
4 And finding disciples, we tarried there seven days: who said to Paul through the Spirit, that he should not go up to Jerusalem.
О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
5 And the days being expired, departing we went forward, they all bringing us on our way, with their wives and children, till we were out of the city: and we kneeled down on the shore, and we prayed.
И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
6 And when we had bid one another farewell, we took ship; and they returned home.
И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 But we having finished the voyage by sea, from Tyre came down to Ptolemais: and saluting the brethren, we abode one day with them.
И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
8 And the next day departing, we came to Caesarea. And entering into the house of Philip the evangelist, who was one of the seven, we abode with him.
А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.
9 And he had four daughters, virgins, who did prophesy.
А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 And as we tarried there for some days, there came from Judea a certain prophet, named Agabus.
И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 Who, when he was come to us, took Paul’s girdle: and binding his own feet and hands, he said: Thus saith the Holy Ghost: The man whose girdle this is, the Jews shall bind in this manner in Jerusalem, and shall deliver him into the hands of the Gentiles.
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 Which when we had heard, both we and they that were of that place, desired him that he would not go up to Jerusalem.
И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
13 Then Paul answered, and said: What do you mean weeping and afflicting my heart? For I am ready not only to be bound, but to die also in Jerusalem, for the name of the Lord Jesus.
Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
14 And when we could not persuade him, we ceased, saying: The will of the Lord be done.
И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.
15 And after those days, being prepared, we went up to Jerusalem.
И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.
16 And there went also with us some of the disciples from Caesarea, bringing with them one Mnason a Cyprian, an old disciple, with whom we should lodge.
С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
17 And when we were come to Jerusalem, the brethren received us gladly.
И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18 And the day following, Paul went in with us unto James; and all the ancients were assembled.
И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.
19 Whom when he had saluted, he related particularly what things God had wrought among the Gentiles by his ministry.
И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20 But they hearing it, glorified God, and said to him: Thou seest, brother, how many thousands there are among the Jews that have believed: and they are all zealous for the law.
А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
21 Now they have heard of thee that thou teachest those Jews, who are among the Gentiles, to depart from Moses: saying, that they ought not to circumcise their children, nor walk according to the custom.
А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
22 What is it therefore? the multitude must needs come together: for they will hear that thou art come.
И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
23 Do therefore this that we say to thee. We have four men, who have a vow on them.
Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
24 Take these, and sanctify thyself with them: and bestow on them, that they may shave their heads: and all will know that the things which they have heard of thee, are false; but that thou thyself also walkest keeping the law.
земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
25 But as touching the Gentiles that believe, we have written, decreeing that they should only refrain themselves from that which has been offered to idols, and from blood, and from things strangles, and from fornication.
А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.
26 Then Paul took the men, and the next day being purified with them, entered into the temple, giving notice of the accomplishment of the days of purification, until an oblation should be offered for every one of them.
Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
27 But when the seven days were drawing to an end, those Jews that were of Asia, when they saw him in the temple, stirred up all the people, and laid hands upon him, crying out:
И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:
28 Men of Israel, help: This is the man that teacheth all men every where against the people, and the law, and this place; and moreover hath brought in Gentiles into the temple, and hath violated this holy place.
О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
29 (For they had seen Trophimus the Ephesian in the city with him, whom they supposed that Paul had brought into the temple.)
(Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
30 And the whole city was in an uproar: and the people ran together. And taking Paul, they drew him out of the temple, and immediately the doors were shut.
И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
31 And as they went about to kill him, it was told the tribune of the band, That all Jerusalem was in confusion.
И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;
32 Who, forthwith taking with him soldiers and centurions, ran down to them. And when they saw the tribune and the soldiers they left off beating Paul.
и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
33 Then the tribune coming near, took him, and commanded him to be bound with two chains: and demanded who he was, and what he had done.
Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
34 And some cried one thing, some another, among the multitude. And when he could not know the certainty for the tumult, he commanded him to be carried into the castle.
А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
35 And when he was come to the stairs, it fell out that he was carried by the soldiers, because of the violence of the people.
А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;
36 For the multitude of the people followed after, crying: Away with him.
защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!
37 And as Paul was about to be brought into the castle, he saith to the tribune: May speak something to thee? Who said: Canst thou speak Greek?
И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
38 Art not thou that Egyptian who before these days didst raise a tumult, and didst lead forth into the desert four thousand men that were murderers?
Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 But Paul said to him: I am a Jew of Tarsus in Cilicia, a citizen of no mean city. And I beseech thee, suffer me to speak to the people.
А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
40 And when he had given him leave, Paul standing on the stairs, beckoned with his hand to the people. And a great silence being made, he spoke unto them in the Hebrew tongue, saying:
