Job 16
1 But Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 I have heard many such things: poor comforters are you all.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 What! is there any reason in vain words? or what will hinder you from answering?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 I also will speak as you [do]: if indeed your soul were in my [soul's] stead, then would I insult you with words, and I would shake my head at you.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 And would there were strength in my mouth, and I would not spare the movement of my lips.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 For if I should speak, I shall not feel the pain of my wound: and if I should be silent, how shall I be wounded the less?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now he has made me weary, and a worn-out fool; and you have laid hold of me.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 My falsehood has become a testimony, and has risen up against me: it has confronted me to my face.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 In his anger he has cast me down; he has gnashed his teeth upon me: the weapons of his robbers have fallen upon me.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 He has attacked me with the keen glances of his eyes; with his sharp [spear] he has struck me [down] upon my knees; and they have run upon me with one accord.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 For the Lord has delivered me into the hands of unrighteous men, and thrown me upon the ungodly.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 When I was at peace he distracted me: he took me by the hair of the head, and plucked it out: he set me up as a mark.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 They surrounded me with spears, aiming at my reins: without sparing [me] they poured out my gall upon the ground.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 They overthrew me with fall upon fall: they ran upon me in [their] might.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 They sewed sackcloth upon my skin, and my strength has been spent on the ground.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My belly has been parched with wailing, and darkness is on my eyelids.
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Yet there was no injustice in my hands, and my prayer is pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Earth, cover not over the blood of my flesh, and let my cry have no place.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 And now, behold, my witness is in heaven, and my advocate is on high.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Let my supplication come to the Lord, and let mine eye weep before him.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Oh that a man might plead before the Lord, even [as] the son of man with his neighbour!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 But my years are numbered and [their end] come, and I shall go by the way by which I shall not return.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
