Ecclesiastes 1
1 The words of the Preacher, the son of David, king of Israel in Jerusalem.
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 Vanity of vanities, said the Preacher, vanity of vanities; all is vanity.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What advantage [is there] to a man in all his labour that he takes under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 A generation goes, and a generation comes: but the earth stands for ever.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 And the sun arises, and the sun goes down and draws towards its place;
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 arising there it proceeds southward, and goes round towards the north. The wind goes round and round, and the wind returns to its circuits.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the rivers run into the sea; and yet the sea is not filled: to the place whence the rivers come, there they return again.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 All things are full of labour; a man will not be able to speak [of them]: neither shall the eye be satisfied with seeing, neither shall the ear be filled with hearing.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 What is that which has been? the very thing which shall be: and what is that which has been done? the very thing which shall be done: and there is no new thing under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 [Who is he] that shall speak and say, Behold, this is new? it has already been in the ages that have passed before us.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 There is no memorial to the first things; neither to the things that have been last shall their memorial be with them that shall at the last [time].
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I the Preacher was king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 And I applied my heart to seek out and examine by wisdom concerning all things that are done under heaven, for God has given to the sons of men an evil trouble to be troubled therewith.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I saw all the works that were wrought under the sun; and, saw, all were vanity and waywardness of spirit.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 That which is crooked can’t be made straight: and deficiency can’t be numbered.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I spoke in my heart, saying, Behold, I am increased, and have acquired wisdom beyond all who were before me in Jerusalem: also I applied my heart to know wisdom and knowledge.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 And my heart knew much—wisdom, and knowledge, parables and understanding: I perceived that this also is waywardness of spirit.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For in the abundance of wisdom is abundance of knowledge; and he that increases knowledge will increase sorrow.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
