Job 4
1 Then Eliphaz the Thaemanite answered and said,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Hast thou been often spoken to in distress? but who shall endure the force of thy words?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 For whereas thou hast instructed many, and hast strengthened the hands of the weak one,
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 and hast supported the failing with words, and hast imparted courage to feeble knees.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Yet now [that] pain has come upon thee, and touched thee, thou art troubled.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is not thy fear [founded] in folly, thy hope also, and the mischief of thy way?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember then who has perished, being pure? or when were the true-hearted utterly destroyed?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Accordingly as I have seen men ploughing barren places, and they that sow them will reap sorrows for themselves.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 They shall perish by the command of the Lord, and shall be utterly consumed by the breath of his wrath.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The strength of the lion, and the voice of the lioness, and the exulting cry of serpents are quenched.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The old lion has perished for want of food, and the lions' whelps have forsaken one another.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 But if there had been any truth in thy words, none of these evils would have befallen thee. Shall not mine ear receive excellent [revelations] from him?
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 But [as when] terror falls upon men, with dread and a sound in the night,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 horror and trembling seized me, and caused all my bones greatly to shake.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 And a spirit came before my face; and my hair and flesh quivered.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 I arose and perceived it not: I looked, and there, was no form before my eyes: but I only heard a breath and a voice, [saying],
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 What, shall a mortal be pure before the Lord? or a man be blameless in regard to his works?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Whereas he trust not in his servants, and perceives perverseness in his angels.
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 But [as for] them that dwell in houses of clay, of whom we also are formed of the same clay, he smites them like a moth.
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 And from the morning to evening they no longer exist: they have perished, because they cannot help themselves.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 For he blows upon them, and they are withered: they have perished for lack of wisdom.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
