Job 3
1 After this Job opened his mouth, and cursed his day,
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 saying,
Иов, проговаряйки, рече:
3 Let the day perish in which I was born, and that night in which they said, Behold a man-child!
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Let that night be darkness, and let not the Lord regard it from above, neither let light come upon it.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 But let darkness and the shadow of death seize it; let blackness come upon it;
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 let that day and night be cursed, let darkness carry them away; let it not come into the days of the year, neither let it be numbered with the days of the months.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 But let that night be pain, and let not mirth come upon it, nor joy.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 But let him that curses that day curse it, [even] he that is ready to attack the great whale.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Let the stars of that night be darkened; let it remain [dark], and not come into light; and let it not see the morning star arise:
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 because it shut not up the gates of my mother's womb, for [so] it would have removed sorrow from my eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 For why died I not in the belly? and [why] did I not come forth from the womb and die immediately?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 and why did the knees support me? and why did I suck the breasts?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Now I should have lain down and been quiet, I should have slept and been at rest,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 with kings [and] councillors of the earth, who gloried in [their] swords;
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 or with rulers, whose gold was abundant, who filled their houses with silver:
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 or [I should have been] as an untimely birth proceeding from his mother's womb, or as infants who never saw light.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the ungodly have burnt out the fury of rage; there the wearied in body rest.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 And the men of old time have together ceased to hear the exactor's voice.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 The small and great are there, and the servant that feared his lord.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 For why is light given to those who are in bitterness, and life to those souls which are in griefs?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 who desire death, and obtain it not, digging [for it] as [for] treasures;
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 and would be very joyful if they should gain it?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Death [is] rest to [such] a man, for God has hedged him in.
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For my groaning comes before my food, and I weep being beset with terror.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For the terror of which I meditated has come upon me, and that which I had feared has befallen me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I was not at peace, nor quiet, nor had I rest; yet wrath came upon me.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
