Job 20
1 Then answered Zophar the Naamathite, and said,
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Therefore do my thoughts give answer to me, Even by reason of my haste that is in me.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 I have heard the reproof which putteth me to shame; And the spirit of my understanding answereth me.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Knowest thou [not] this of old time, Since man was placed upon earth,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 That the triumphing of the wicked is short, And the joy of the godless but for a moment?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Though his height mount up to the heavens, And his head reach unto the clouds;
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Yet he shall perish for ever like his own dung: They that have seen him shall say, Where is he?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 He shall fly away as a dream, and shall not be found: Yea, he shall be chased away as a vision of the night.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye which saw him shall see him no more; Neither shall his place any more behold him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His children shall seek the favor of the poor, And his hands shall give back his wealth.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones are full of his youth, But it shall lie down with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Though wickedness be sweet in his mouth, Though he hide it under his tongue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Though he spare it, and will not let it go, But keep it still within his mouth;
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Yet his food in his bowels is turned, It is the gall of asps within him.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 He hath swallowed down riches, and he shall vomit them up again; God will cast them out of his belly.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 He shall suck the poison of asps: The viper’s tongue shall slay him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 He shall not look upon the rivers, The flowing streams of honey and butter.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 That which he labored for shall he restore, and shall not swallow it down; According to the substance that he hath gotten, he shall not rejoice.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 For he hath oppressed and forsaken the poor; He hath violently taken away a house, and he shall not build it up.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Because he knew no quietness within him, He shall not save aught of that wherein he delighteth.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 There was nothing left that he devoured not; Therefore his prosperity shall not endure.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In the fulness of his sufficiency he shall be in straits: The hand of every one that is in misery shall come upon him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 When he is about to fill his belly, [God] will cast the fierceness of his wrath upon him, And will rain it upon him while he is eating.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 He shall flee from the iron weapon, And the bow of brass shall strike him through.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 He draweth it forth, and it cometh out of his body; Yea, the glittering point cometh out of his gall: Terrors are upon him.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 All darkness is laid up for his treasures: A fire not blown [by man] shall devour him; It shall consume that which is left in his tent.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 The heavens shall reveal his iniquity, And the earth shall rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 The increase of his house shall depart; [His goods] shall flow away in the day of his wrath.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This is the portion of a wicked man from God, And the heritage appointed unto him by God.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
