< Job 11 >
1 Then answered Zophar the Naamathite, and said,
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 Should not the multitude of words be answered? And should a man full of talk be justified?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Should thy boastings make men hold their peace? And when thou mockest, shall no man make thee ashamed?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 For thou sayest, My doctrine is pure, And I am clean in thine eyes.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 But oh that God would speak, And open his lips against thee,
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 And that he would show thee the secrets of wisdom! For he is manifold in understanding. Know therefore that God exacteth of thee less than thine iniquity deserveth.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Canst thou by searching find out God? Canst thou find out the Almighty unto perfection?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 It is high as heaven; what canst thou do? Deeper than Sheol; what canst thou know? (Sheol )
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol )
9 The measure thereof is longer than the earth, And broader than the sea.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 If he pass through, and shut up, And call unto judgment, then who can hinder him?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 For he knoweth false men: He seeth iniquity also, even though he consider it not.
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 But vain man is void of understanding, Yea, man is born [as] a wild ass’s colt.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 If thou set thy heart aright, And stretch out thy hands toward him;
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 If iniquity be in thy hand, put it far away, And let not unrighteousness dwell in thy tents.
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Surely then shalt thou lift up thy face without spot; Yea, thou shalt be stedfast, and shalt not fear:
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 For thou shalt forget thy misery; Thou shalt remember it as waters that are passed away,
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 And [thy] life shall be clearer than the noonday; Though there be darkness, it shall be as the morning.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 And thou shalt be secure, because there is hope; Yea, thou shalt search [about thee], and shalt take thy rest in safety.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Also thou shalt lie down, and none shall make thee afraid; Yea, many shall make suit unto thee.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 But the eyes of the wicked shall fail, And they shall have no way to flee; And their hope shall be the giving up of the ghost.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.