Job 17
1 “My spirit is consumed. My days are extinct and the grave is ready for me.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Surely there are mockers with me. My eye dwells on their provocation.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 “Now give a pledge. Be collateral for me with yourself. Who is there who will strike hands with me?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 For you have hidden their heart from understanding, therefore you will not exalt them.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 He who denounces his friends for plunder, even the eyes of his children will fail.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 “But he has made me a byword of the people. They spit in my face.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 My eye also is dim by reason of sorrow. All my members are as a shadow.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Upright men will be astonished at this. The innocent will stir himself up against the godless.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Yet the righteous will hold to his way. He who has clean hands will grow stronger and stronger.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 But as for you all, come back. I will not find a wise man among you.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 My days are past. My plans are broken off, as are the thoughts of my heart.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 They change the night into day, saying ‘The light is near’ in the presence of darkness.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 if I have said to corruption, ‘You are my father,’ and to the worm, ‘My mother,’ and ‘My sister,’
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 where then is my hope? As for my hope, who will see it?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
