Job 16
1 Then Job answered,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “I have heard many such things. You are all miserable comforters!
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Shall vain words have an end? Or what provokes you that you answer?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 I also could speak as you do. If your soul were in my soul’s place, I could join words together against you, and shake my head at you,
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 but I would strengthen you with my mouth. The solace of my lips would relieve you.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 “Though I speak, my grief is not subsided. Though I forbear, what am I eased?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now, God, you have surely worn me out. You have made all my company desolate.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 You have shriveled me up. This is a witness against me. My leanness rises up against me. It testifies to my face.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 He has torn me in his wrath and persecuted me. He has gnashed on me with his teeth. My adversary sharpens his eyes on me.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 They have gaped on me with their mouth. They have struck me on the cheek reproachfully. They gather themselves together against me.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God delivers me to the ungodly, and casts me into the hands of the wicked.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 I was at ease, and he broke me apart. Yes, he has taken me by the neck, and dashed me to pieces. He has also set me up for his target.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 His archers surround me. He splits my kidneys apart, and does not spare. He pours out my bile on the ground.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 He breaks me with breach on breach. He runs at me like a giant.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 I have sewed sackcloth on my skin, and have thrust my horn in the dust.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face is red with weeping. Deep darkness is on my eyelids,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 although there is no violence in my hands, and my prayer is pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 “Earth, do not cover my blood. Let my cry have no place to rest.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Even now, behold, my witness is in heaven. He who vouches for me is on high.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 My friends scoff at me. My eyes pour out tears to God,
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 that he would maintain the right of a man with God, of a son of man with his neighbor!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 For when a few years have come, I will go the way of no return.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
