Ordsprogene 20
1 En Spotter er Vinen, stærk Drik slår sig løs, og ingen, som raver deraf, er viis.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Som Løvebrøl er Rædslen, en Konge vækker, at vække hans Vrede er at vove sit Liv.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Mands Ære er det at undgå Trætte, men alle Tåber vil Strid.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Om Efteråret pløjer den lade ikke, han søger i Høst, men finder intet.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Råd i Mands Hjerte er dybe Vande, men Mand med Indsigt drager det op.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Mangen kaldes en velvillig Mand, men hvem kan finde en trofast Mand?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Retfærdig er den, som lydefrit vandrer, hans Sønner får Lykke efter ham.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Kongen, der sidder i Dommersædet, sigter alt ondt med sit Blik.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Hvo kan sige: "Jeg rensed mit Hjerte, og jeg er ren for Synd!"
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 To Slags Vægt og to Slags Mål, begge Dele er HERREN en Gru.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Selv Drengen kendes på det, han gør, om han er ren og ret hans Færd.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Øret, der hører, og Øjet, der ser, HERREN skabte dem begge.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Elsk ikke Søvn, at du ej bliver fattig, luk Øjnene op og bliv mæt.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Køberen siger: "Usselt, usselt!" men skryder af Handelen, når han går bort.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Har man end Guld og Perler i Mængde, kosteligst Smykke er Kundskabslæber.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Tag hans Klæder, han borged for en anden, pant ham for fremmedes Skyld!
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Sødt smager Løgnens Brød, bagefter fyldes Munden med Grus.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Planer, der lægges ved Rådslagning, lykkes; før Krig efter modent Overlæg!
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Bagtaleren røber, hvad ham er betroet, hav ej med en åbenmundet at gøre!
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Den, der bander Fader og Moder, i Bælgmørke går hans Lampe ud.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Først haster man efter en Arv, men til sidst velsignes den ikke.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Sig ikke: "Ondt vil jeg gengælde!" Bi på HERREN, så hjælper han dig.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 To Slags Lodder er HERREN en Gru, det er ikke godt, at Vægten er falsk.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Fra HERREN er Mands Fjed, hvor kan et Menneske fatte sin Skæbne!
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Det er farligt at sige tankeløst: "Helligt!" og først efter Løftet tænke sig om.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Viis Konge sigter de gudløse, lader Tærskehjul gå over dem.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Menneskets Ånd er en HERRENs Lampe, den ransager alle hans indres Kamre.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Godhed og Troskab vogter Kongen, han støtter sin Trone ved Retfærd.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Unges Stolthed er deres Styrke, gamles Smykke er grånet Hår.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Blodige Strimer renser den onde og Hug hans Indres Kamre.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
