Ordsprogene 14

1 Visdom bygger sit hus, dårskabs hænder river det ned.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 Hvo redeligt vandrer, frygter HERREN, men den, som går Krogveje, agter ham ringe.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

3 I Dårens Mund er Ris til hans Ryg, for de vise står Læberne Vagt.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Når der ikke er Okser, er Laden tom, ved Tyrens Kraft bliver Høsten stor.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 Sanddru Vidne lyver ikke, det falske Vidne farer med Løgn.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 Spotter søger Visdom, men finder den ikke, til Kundskab kommer forstandig let.

Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

7 Gå fra en Mand, som er en Tåbe, der mærker du intet til Kundskabs Læber.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 Den kloge i sin Visdom er klar på sin Vej, men Tåbers Dårskab er Svig.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 Med Dårer driver Skyldofret Spot, men Velvilje råder iblandt retsindige.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

10 Hjertet kender sin egen Kvide, fremmede blander sig ej i dets Glæde.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 Gudløses Hus lægges øde, retsindiges Telt står i Blomst.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Mangen Vej synes Manden ret, og så er dens Ende dog Dødens Veje.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 Selv under Latter kan Hjertet lide, og Glædens Ende er Kummer.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 Af sine Veje mættes den frafaldne, af sine Gerninger den, som er god.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

15 Den tankeløse tror hvert Ord, den kloge overtænker sine Skridt.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Den vise ængstes og skyr det onde, Tåben buser sorgløs på.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Den hidsige bærer sig tåbeligt ad, man hader rænkefuld Mand.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 De tankeløse giver dårskab i Arv, de kloge efterlader sig Kundskab.

Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 Onde må bukke for gode, gudløse stå ved retfærdiges Døre.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

20 Fattigmand hades endog af sin Ven, men Rigmands Venner er mange.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 Den, der foragter sin Næste, synder, lykkelig den, der har Medynk med arme.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 De, som virker ondt, farer visselig vild; de, som virker godt, finder Nåde og Trofasthed.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

23 Ved al Slags Møje vindes der noget, Mundsvejr volder kun Tab.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 De vises Krone er Kløgt, Tåbers Krans er Dårskab.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

25 Sanddru Vidne frelser Sjæle; den, som farer med Løgn, bedrager.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

26 Den stærkes Tillid er HERRENs Frygt, hans Sønner skal have en Tilflugt.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 HERRENs Frygt er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 At Folket er stort, er Kongens Hæder, Brist på Folk er Fyrstens Fald.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Den sindige er rig på Indsigt, den heftige driver det vidt i Dårskab.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 Sagtmodigt Hjerte er Liv for Legemet, Avind er Edder i Benene.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 At kue den ringe er Hån mod hans Skaber, han æres ved Medynk med fattige.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 Ved sin Ondskab styrtes den gudløse, ved lydefri Færd er retfærdige trygge.

Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

33 Visdom bor i forstandiges Hjerte, i Tåbers Indre kendes den ikke.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 Retfærdighed løfter et Folk, men Synd er Folkenes Skændsel.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 En klog Tjener har Kongens Yndest, en vanartet rammer hans Vrede.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.