Job 17
1 Brudt er min Ånd, mine Dage slukt, og Gravene venter mig;
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 visselig, Spot er min Del, og bittert er, hvad mit Øje må skue.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Stil Sikkerhed for mig hos dig! Hvem anden giver mig Håndslag?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Thi du lukked deres Hjerte for Indsigt, derfor vil du ikke ophøje dem;
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 den, der forråder Venner til Plyndring, hans Sønners Øjne hentæres.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Til Mundheld har du gjort mig for Folk, jeg er blevet et Jærtegn for dem;
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 mit Øje er sløvet af Kvide, som Skygger er mine Lemmer til Hobe;
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 retsindige stivner af Rædsel ved sligt, over vanhellig harmes den skyldfri,
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 men den retfærdige holder sin Vej, en renhåndet vokser i Kraft.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Men I, mød kun alle frem igen, en Vismand fnder jeg ikke iblandt jer!
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Mine Dage stunder mod Døden, brudt er mit Hjertes Ønsker;
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Natten gør jeg til Dag, Lyset for mig er Mørke;
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 Graven kalder jeg Fader, Forrådnelsen Moder og Søster.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Hvor er da vel mit Håb, og hvo kan øjne min Lykke?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
