Job 16
1 Så tog Job til Orde og svarede:
Тогава Иов в отговор рече:
2 "Nok har jeg hørt af sligt, besværlige Trøstere er I til Hobe!
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Får Mundsvejret aldrig Ende? Hvad ægged dig dog til at svare?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Også jeg kunde tale som I, hvis I kun var i mit Sted, føje mine Ord imod jer og ryste på Hovedet ad jer,
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 styrke jer med min Mund, ej spare på ynksomme Ord!
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Taler jeg, mildnes min Smerte ikke og om jeg tier, hvad Lindring får jeg?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Dog nu har han udtømt min Kraft, du bar ødelagt hele min Kreds;
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 at du greb mig, gælder som Vidnesbyrd mod mig, min Magerhed vidner imod mig.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Hans Vrede river og slider i mig, han skærer Tænder imod mig. Fjenderne hvæsser Blikket imod mig,
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 de opspiler Gabet imod mig, slår mig med Hån på Kind og flokkes til Hobe omkring mig;
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Gud gav mig hen i Niddingers Vold, i gudløses Hænder kasted han mig.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Jeg leved i Fred, så knuste han mig, han greb mig i Nakken og sønderslog mig; han stilled mig op som Skive,
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 hans Pile flyver omkring mig, han borer i Nyrerne uden Skånsel, udgyder min Galde på Jorden;
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Revne på Revne slår han mig, stormer som Kriger imod mig.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Over min Hud har jeg syet Sæk og boret mit Horn i Støvel;
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 mit Ansigt er rødt af Gråd, mine Øjenlåg hyllet i Mørke,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 skønt der ikke er Vold i min Hånd, og skønt min Bøn er ren!
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Dølg ikke, Jord, mit Blod, mit Skrig komme ikke til Hvile!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Alt nu er mit Vidne i Himlen, min Talsmand er i det høje;
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 gid min Ven lod sig finde! Mit Øje vender sig med Tårer til Gud,
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 at han skifter Ret mellem Manden og Gud, mellem Mennesket og hans Ven!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Thi talte er de kommende År, jeg skal ud på en Færd, jeg ej vender hjem fra.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
