Hebræerne 10
1 Thi da Loven kun har en Skygge af de kommende Goder og ikke Tingenes Skikkelse selv, kan den aldrig ved de samme årlige Ofre, som de bestandig frembære, fuldkomme dem, som træde frem dermed.
Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
2 Vilde man ikke ellers have ophørt at frembære dem, fordi de ofrende ikke mere havde nogen Bevidsthed om Synder, når de een Gang vare rensede?
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 Men ved Ofrene sker År for År Ihukommelse af Synder.
Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
4 Thi det er umuligt, at Blod af Tyre og Bukke kan borttage Synder.
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Derfor siger han, idet han indtræder i Verden: "Slagtoffer og Madoffer havde du ikke Lyst til; men et Legeme beredte du mig;
Затова Христос, като влиза в света, казва:
6 Brændofre og Syndofre havde du ikke Behag i.
Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Da sagde jeg: Se, jeg er kommen (i Bogrullen er der skrevet om mig) for at gøre, Gud! din Villie."
Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".
8 Medens han først siger: "Slagtofre og Madofre og Brændofre og Syndofre havde du ikke Lyst til og ej heller Behag i" (og disse frembæres dog efter Loven),
Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
9 så har han derefter sagt: "Se, jeg er kommen for at gøre din Villie." Han ophæver det første for at fastsætte det andet.
после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 Og ved denne Villie ere vi helligede ved Ofringen af Jesu Kristi Legeme een Gang for alle.
С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.
11 Og hver Præst står daglig og tjener og ofrer mange Gange de samme Ofre, som dog aldrig kunne borttage Synder.
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 Men denne har efter at have ofret eet Offer for Synderne sat sig for bestandig ved Guds højre Hånd,
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
13 idet han for øvrigt venter på, at hans Fjender skulle lægges som en Skammel for hans Fødder.
та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 Thi med et eneste Offer har han for bestandig fuldkommet dem, som helliges.
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 Men også den Helligånd giver os Vidnesbyrd; thi efter at have sagt:
А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:
16 "Dette er den Pagt, som jeg vil oprette med dem efter de Dage," siger Herren: "Jeg vil give mine Love i deres Hjerter, og jeg vil indskrive dem i deres Sind,
"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
17 og deres Synder og deres Overtrædelser vil jeg ikke mere ihukomme."
"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 Men hvor der er Forladelse for disse, er der ikke mere Offer for Synd.
А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
19 Efterdi vi da, Brødre! have Frimodighed til den Indgang i Helligdommen ved Jesu Blod,
И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 som han indviede os som en ny og levende Vej igennem Forhænget, det er hans Kød,
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 og efterdi vi have en stor Præst over Guds Hus:
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 så lader os træde frem med et sandt Hjerte, i Troens fulde Forvisning, med Hjerterne ved Bestænkelsen rensede fra en ond Samvittighed, og Legemet tvættet med rent Vand;
нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
23 lader os fastholde Håbets Bekendelse urokket; thi trofast er han, som gav Forjættelsen;
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 og lader os give Agt på hverandre, så vi opflamme hverandre til Kærlighed og gode Gerninger
и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 og ikke forlade vor egen Forsamling, som nogle have for Skik, men formane hverandre, og det så meget mere, som I se, at Dagen nærmer sig.
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Thi Synde vi med Villie, efter at have modtaget Sandhedens Erkendelse, er der intet Offer mere tilbage for Synder,
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 men en frygtelig Forventelse at Dom og en brændende Nidkærhed, som skal fortære de genstridige.
но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Når en har brudt med Mose Lov, dør han uden Barmhjertighed på to eller tre Vidners Udsagn;
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 hvor meget værre Straf mene I da, at den skal agtes værd, som træder Guds Søn under Fod og agter Pagtens Blod, hvormed han blev helliget, for urent og forhåner Nådens Ånd?
тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Thi vi kende den, som har sagt: "Mig hører Hævnen til, jeg vil betale, siger Herren;" og fremdeles: "Herren skal dømme sit Folk."
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 Det er frygteligt at falde i den levende Guds Hænder.
Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32 Men kommer de forrige Dage i Hu, i hvilke I, efter at I vare blevne oplyste, udholdt megen Kamp i Lidelser,
Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 idet I dels selv ved Forhånelser og Trængsler bleve et Skuespil, dels gjorde fælles Sag med dem, som fristede sådanne Kår.
кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 Thi både havde I Medlidenhed med de fangne, og I fandt eder med Glæde i, at man røvede, hvad I ejede, vidende, at I selv have en bedre og blivende Ejendom.
Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 Kaster altså ikke eders Frimodighed bort, hvilken jo har stor Belønning;
И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 thi I have Udholdenhed nødig, for at I, når I have gjort Guds Villie, kunne opnå Forjættelsen.
Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 Thi "der er endnu kun en såre liden Stund, så kommer han, der skal komme, og han vil ikke tøve.
"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 Men min retfærdige skal leve af Tro; og dersom han unddrager sig, har min Sjæl ikke Behag i ham."
А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 Men vi ere ikke af dem, som unddrage sig, til Fortabelse, men af dem, som tro, til Sjælens Frelse,
Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
