Salme 139
1 Herre! du har ransaget mig og kender mig.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Hvad heller jeg sidder eller staar op, da ved du det, du forstaar min Tanke langtfra.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Du har omkringgivet min Sti og mit Leje, du kender grant alle mine Veje.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Thi der er ikke et Ord paa min Tunge, se, Herre! du kender det jo alt sammen.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Bagfra og forfra har du omsluttet mig, og paa mig har du lagt din Haand.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Saadant at forstaa er mig for underfuldt; det er for højt, jeg kan ikke naa det.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Hvor skal jeg gaa hen fra din Aand? og hvor skal jeg fly hen fra dit Ansigt?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Dersom jeg farer op til Himmelen, da er du der, og reder jeg Leje i Dødsriget, se, da er du der! (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Vilde jeg tage Morgenrødens Vinger, vilde jeg bo ved det yderste Hav,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 saa skulde ogsaa der din Haand føre mig, og din højre Haand holde mig fast.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Og vilde jeg sige: Mørkhed maa dog skjule mig, saa er Natten et Lys omkring mig.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Mørkhed gør ikke Mørke hos dig, og Natten lyser som Dagen, Mørket er som Lyset.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Thi du ejede mine Nyrer; du skærmede om mig i Moders Liv.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Jeg vil prise dig, fordi jeg paa underfuld Maade er dannet saa herligt; underfulde ere dine Gerninger, og min Sjæl ved det saare vel.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Mine Ben vare ikke skjulte for dig, der jeg blev dannet i Løndom, der jeg blev kunstigt virket i det underjordiske Dyb.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Dine Øjne saa mig, der jeg endnu var Foster, og disse Ting vare alle sammen skrevne i din Bog; Dagene vare bestemte, før en eneste af dem var kommen.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Derfor, o Gud! hvor dyrebare for mig ere dine Tanker; hvor stor er dog deres Sum!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Vilde jeg tælle dem, da bleve de flere end Sand; opvaagner jeg, saa er jeg endnu hos dig.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Gid du, o Gud! vilde ihjelslaa den ugudelige; og I, blodgerrige Mænd! viger fra mig.
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Thi de talte skændelig om dig, og som dine Fjender tage de dit Navn forfængeligt.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Skulde jeg ikke hade dem, som hade dig, o Herre! og kedes ved dem, som rejse sig imod dig?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Med fuldt Had hader jeg dem; de ere blevne mine Fjender.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Ransag mig, Gud! og kend mit Hjerte; prøv mig, og kend mine Tanker!
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Og se, om jeg er paa en Vej, som fører til Smerte for mig, og led mig paa Evighedens Vej!
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
