Salme 102

1 En elendigs Bøn, naar han forsmægter og udøser sin Klage for Herrens Ansigt.

Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 Herre! hør min Bøn og lad mit Raab komme til dig.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3 Skjul ikke dit Ansigt for mig paa den Dag, jeg er i Angest; bøj dit Øre til mig; paa den Dag jeg paakalder, skynd dig og bønhør mig!

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 Thi mine Dage ere gaaede op i Røg, og mine Ben ere brændte som et Brandsted.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 Mit Hjerte er rammet og tørret som en Urt; thi jeg har glemt at æde mit Brød.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 Formedelst mine Klageraab hænge mine Ben ved mit Kød.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 Jeg er bleven lig en Rørdrum i Ørken; jeg er bleven som en Ugle i det øde.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 Jeg vaager og er bleven som en enlig Spurv paa Taget.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 Mine Fjender have haanet mig den ganske Dag, de, som rase imod mig, sværge ved mig.

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 Thi jeg har tæret Aske som Brød og blandet min Drik med Graad

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

11 for din Vredens og din Fortørnelses Skyld; thi du løftede mig op og kastede mig bort.

Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

12 Mine Dage are som en Skygge, der hælder, og jeg tørres som en Urt.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Men du, Herre! bliver evindelig, og din Ihukommelse fra Slægt til Slægt.

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 Du vil gøre dig rede, du vil forbarme dig over Zion; thi det er paa Tide, at du er den naadig; thi den bestemte Tid er kommen.

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 Thi dine Tjenere hænge med Behag ved dens Stene, og de have Medynk med dens Støv.

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 Og Hedningerne skulle frygte Herrens Navn, og alle Kongerne paa Jorden din Ære;

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 thi Herren har bygget Zion og har ladet sig se i sin Herlighed.

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Han har vendt sit Ansigt til den enliges Bøn og ikke foragtet deres Bøn.

Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 Dette skal skrives for den kommende Slægt; og det Folk, som skabes, skal love Herren.

Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

20 Thi han saa ned fra sin Helligdoms Højsæde; Herren saa fra Himmelen til Jorden

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

21 for at høre den bundnes Jamren, for at løse Dødsens Børn,

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 for at de kunde forkynde Herrens Navn i Zion og hans Pris i Jerusalem,

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 naar Folkene samles til Hobe og Rigerne til at tjene Herren.

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 Han har ydmyget min Kraft paa Vejen, han har forkortet mine Dage.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

25 Jeg siger: Min Gud! tag mig ikke bort midt i mine Dage, dine Aar vare fra Slægt til Slægt.

Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

26 Du grundfæstede fordum Jorden, og Himlene er dine Hænders Gerning.

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 De skulle forgaa; men du bestaar; og de skulle alle blive gamle som et Klædebon; du skal omskifte dem som en Klædning, og de omskiftes.

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Men du er den samme, og dine Aar faa ingen Ende. Dine Tjeneres Børn skulle fæste Bo, og deres Sæd skal stadfæstes for dit Ansigt.

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.