Mudre Izreke 20
1 Vino je podsmjevač, žestoko piće bukač, i tko se njima odaje neće steći mudrosti.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Kraljev je gnjev kao rika lavlja: tko ga izaziva, griješi protiv sebe samog.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Čast je čovjeku ustegnuti se od raspre, a tko je bezuman počinje svađu.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Lijenčina u jesen ne ore: u doba žetve on traži, i ništa nema.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Savjet je u srcu čovječjem voda duboka i razuman će je čovjek iscrpsti.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Mnogi se naziva dobrim čovjekom, ali tko će naći vjerna čovjeka?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Pravednik hodi u bezazlenosti svojoj: blago sinovima njegovim poslije njega!
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Kralj koji sjedi na stolici sudačkoj istražuje svako zlo svojim očima.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Tko može reći: “Očistih srce svoje, oprah se od grijeha svoga?”
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Dvojaki utezi i dvojaka mjera mrski su Jahvi podjednako.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 I dijete se poznaje po onome što čini, je li čisto i pravedno djelo njegovo.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 I uho koje čuje i oko koje vidi, oboje je Jahve načinio.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Ne ljubi sna, da ne osiromašiš; otvori oči svoje i nasitit ćeš se kruha.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 “Loše, loše”, govori kupac, a kad ode, hvali se dobrom kupovinom.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Ima zlata i mnogih bisera, ali su mudre usne najdragocjeniji nakit.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Uzmi haljinu onomu tko je jamčio za drugoga; oplijeni njega umjesto tuđinca.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Sladak je čovjeku kruh prijevare, ali mu se usta poslije napune pijeskom.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Naumi se provode savjetom: zato dobro razmisli pa vodi boj!
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Tko okolo kleveće, otkriva tajne: zato se ne miješaj s onim komu su usne uvijek otvorene.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Tko kune oca svoga i majku svoju svjetiljka mu se gasi usred tmine.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Od početka brzo stečeno imanje na koncu nije blagoslovljeno.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Nemoj govoriti: “Osvetit ću se za zlo”; čekaj Jahvu, i on će te spasiti.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Mrski su Jahvi dvojaki utezi, i kriva mjera ne valja.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Od Jahve su koraci čovječji, i kako da čovjek razumije svoj put?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Zamka je čovjeku nesmotreno reći: “Ovo je sveto”, a poslije promišljati što je zavjetovao.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Mudar kralj umije izlučiti opake i stavlja ih pod točkove.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Svjetiljka je Gospodnja duh čovječji: ona istražuje sve do dna utrobe.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Dobrota i vjernost čuvaju kralja, jer dobrotom utvrđuje prijestol svoj.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Ljepota je mladićima njihova snaga, a starcima je ures sijeda kosa.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Krvave masnice očiste zlo i udarci pročiste odaje utrobe.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
