Mudre Izreke 19
1 Bolji je siromah koji živi u nedužnosti nego čovjek opakih usana i k tomu bezuman.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Revnost bez razboritosti nije dobra, i tko brzo hoda, spotiče se.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Ludost čovjeku kvari život, a srce mu se ljuti na Jahvu!
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Bogatstvo pribavlja mnoge prijatelje, a siromaha i njegov prijatelj ostavlja.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Lažljiv svjekok ne ostaje bez kazne, i tko širi laži, neće uteći.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Mnogi laskaju licu odličnikovu i svatko je prijatelj čovjeku darežljivu.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Na siromaha mrze sva braća njegova, još više se udaljuju od njega prijatelji njegovi: on hlepi za dobrim riječima, ali ih ne nalazi!
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Tko stječe razboritost, ljubi sebe, a tko čuva razum, nalazi sreću.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Lažljiv svjedok ne ostaje bez kazne, i tko širi laži, propada.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Ne dolikuje bezumnomu živjeti raskošno, a još manje sluzi vlast nad knezovima.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Um čovjeka usteže od srdžbe, a čast mu je oprostiti krivicu.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Kraljev je gnjev kao rika lavlja, a njegova milost kao rosa bilju.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Nesreća je ocu svojemu bezuman sin, i neprestano prokišnjavanje svađe su ženine.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Kuća se i bogatstvo baštine od otaca, a od Jahve je žena razumna.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Lijenost navlači čovjeku dubok san i nemarna duša gladuje.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Tko se drži zapovijedi, čuva život svoj, a tko ne pazi putove svoje, umire.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Jahvi pozaima tko je siromahu milostiv, i on će mu platiti dobročinstvo.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Kažnjavaj sina svoga dok ima nade, ali ne idi za tim da ga ubiješ.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Tko je jarostan, plaća globu, i kad ga štediš, samo uvećavaš njegov gnjev.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Slušaj savjet i primaj pouku, kako bi naposljetku postao mudar.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Mnogo je namisli u srcu čovječjem, ali što Jahve naumi, to i bude.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Dražest je čovjekova u dobroti njegovoj, i bolji je siromah od lažljivca.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Strah Gospodnji daje život, i tko se njime ispuni, zlo ga ne pohodi.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Lijenčina umače ruku u zdjelu, ali je ustima svojim ne prinosi.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Udari podsmjehivača, i lud se opameti; ukori razumnog, i shvatit će znanje.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Sin je sramotan i pokvaren tko zlostavlja oca i odgoni majku.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Prestani, sine moj, slušati naputke koji odvode od riječi spoznaje!
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Nevaljao se svjedok podruguje pravdi i usta opakih gutaju nepravdu.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Pripravljene su kazne podsmjevačima i udarci za leđa bezumnika.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
