約伯記 16
1 約伯回答說：
Тогава Иов в отговор рече:
2 這樣的話我聽了許多； 你們安慰人，反叫人愁煩。
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 虛空的言語有窮盡嗎？ 有甚麼話惹動你回答呢？
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 我也能說你們那樣的話； 你們若處在我的境遇， 我也會聯絡言語攻擊你們， 又能向你們搖頭。
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 但我必用口堅固你們， 用嘴消解你們的憂愁。
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 我雖說話，憂愁仍不得消解； 我雖停住不說，憂愁就離開我嗎？
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 但現在上帝使我困倦， 使親友遠離我，
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 又抓住我，作見證攻擊我； 我身體的枯瘦也當面見證我的不是。
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 主發怒撕裂我，逼迫我， 向我切齒； 我的敵人怒目看我。
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 他們向我開口， 打我的臉羞辱我， 聚會攻擊我。
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 上帝把我交給不敬虔的人， 把我扔到惡人的手中。
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 我素來安逸，他折斷我， 掐住我的頸項，把我摔碎， 又立我為他的箭靶子。
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 他的弓箭手四面圍繞我； 他破裂我的肺腑，並不留情， 把我的膽傾倒在地上，
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 將我破裂又破裂， 如同勇士向我直闖。
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 我縫麻布在我皮膚上， 把我的角放在塵土中。
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 我的臉因哭泣發紫， 在我的眼皮上有死蔭。
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 我的手中卻無強暴； 我的祈禱也是清潔。
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 地啊，不要遮蓋我的血！ 不要阻擋我的哀求！
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 現今，在天有我的見證， 在上有我的中保。
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 我的朋友譏誚我， 我卻向上帝眼淚汪汪。
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 願人得與上帝辯白， 如同人與朋友辯白一樣；
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 因為再過幾年， 我必走那往而不返之路。
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
