約伯記 6
1 約伯回答說：
А Иов в отговор рече:
2 恨不得有人衡量衡量我的痛苦，把我所受的災禍一起放在天秤上!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 它們重過海岸的沙粒，難怪我出言冒失。
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 因為全能者的箭射中了我，我的心靈喝盡它們的毒汁，天主的恐嚇列陣攻擊我。
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 野驢有青草，難道還嘶叫﹖牛對著草料，難道還吼鳴﹖
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 淡而無鹽的食物，豈能下咽﹖蛋白能有什麼滋味﹖
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 這使我厭惡的食物，我實不願沾唇。
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 惟願我的祈求實現，願天主滿全我的希望!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 願天主擊毀我，鬆手使我消滅!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 這樣，我仍有安慰，在悽慘的痛苦中，仍然喜悅，因為我沒有違犯聖者的教訓。
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 我有什麼力量使我期待，有什麼結局使我拖延生命﹖
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 我的力量豈有巖石之堅﹖我的肉身豈是銅製的﹖
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 在我內還能找到什麼作援助﹖任何扶助豈不都遠離了我﹖
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 誰不憐憫自己的友人，就是放棄了敬畏天主之心。
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 我的兄弟們詭詐有如溪水，有如水過即乾的河床。
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 溪水因結冰而混濁，積雪掩蓋在其上；
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 季節一溫暖，溪水即竭，天氣一炎熱，河床即乾。
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 商隊離開大道，走入荒野，因而喪命。
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 特瑪的商隊觀望，舍巴的客旅期待，
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 但他們的希望落了空，他們不管到了那裏，必狼狽不堪。
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 現今你們待我也是一樣：看見了我，就驚惶失措。
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 難道我說過：「請送我禮物! 把你們的財產送我一分﹖
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 救我擺脫仇人的權勢，贖我脫離殘暴者的掌握﹖」
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 請教訓我! 我必靜聽。我有什麼錯，請指示我!
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 正義的言詞是多麼甘美! 但你們的責斥是指摘什麼﹖
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 你們豈能只在言詞上吹毛求疵﹖以絕望者的話當耳邊風﹖
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 你們只想對孤兒擲骰下注，以你們的朋友作商品。
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 現今請你們注視我，在你們注視之下，我決不說謊。
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 請你們再想一下，不要不公；請你們三思，我的正義仍然存在!
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 我的唇舌上豈有不義﹖我的口腔難道不辨邪正﹖
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
