Caeltueih 13
1 Te vaengkah Barnabas neh Niger la a khue Simeon, Kurena hoel Lukia, khoboei Herod kah thawnpuei Manaen neh Saul te Antiok kah aka poe hlangboel taengah tonghma neh saya la om uh.
О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
2 Amih khaw Boeipa taengkah thothueng neh a yaeh uh vaengah Mueihla Cim loh, “Barnabas neh Sual tah kai ham hoep uh laeh. Amih rhoi te kamah bibi ham ni ka khue,” a ti nah.
И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.
3 Te dongah caak yaeh neh aka thangthui rhoek loh amih rhoi te kut a tloeng thil uh tih a tueih uh.
а да бъдеш за спасение до края на земята".
4 Te phoeiah Mueihla Cim kah a tueih van bangla amih rhoi tah Seleukia la cet rhoi. Te lamloh Kupros la kat uh.
И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
5 Salami kah a om vaengah khaw Judah rhoek kah tunim ah Pathen kah olka te a doek rhoi tih Johan te tueihyoeih la a khueh rhoi.
И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.
6 Paphos duela tuisanglak te boeih a hil rhoi vaengah laithae tonghma kholo hlangcueih hlang pakhat te a hmuh rhoi. Anih te Judah ming ah Bar-Jesuh la om.
И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,
7 Anih tah tongpa lungming, Sergius khoboei Paul taengah om. Te long tah Pathen kah olka te yaak ham a toem dongah Barnabas neh Saul te a khue.
който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
8 Tedae amih rhoi te kholo hlangcueih Elymas loh a oelh. Amah ming loh a thuingaih tangloeng dongah khoboei pa te tangnah dong lamloh paimaelh ham a mae.
Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
9 Tedae Saul Anih tah Paul ni tah Mueihla Cim neh a baetawt dongah anih te a hmaitang tih,
Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
10 “Tuengkhuepnah cungkuem, omthae cungkuem neh aka baetawt tih duengnah boeih kah a rhal rhaithae capa aw Boeipa kah longpuei dueng na maelh te toeng boeh ne.
О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
11 Tedae Boeipa kut loh nang n'nan thil coeng he. Mikdaella na om vetih khoning pakhat dongah khomik na hmu mahpawh,” a ti nah. Te vaengah khomai neh yinnah loh anih te pahoi a tlak thil. Te dongah tinghil tih mawtkung a toem.
И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
12 Hno aka om te khoboei pa loh a hmuh vaengah Boeipa kah thuituennah dongah let tih a tangnah.
Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
13 Te phoeiah Paul taengkah rhoek tah Paphos lamloh nong uh tih Pamphylia kah Perga la pawk uh. Tedae Johan tah amih taeng lamloh mael tih Jerusalem la bal.
А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
14 Amih ngawn tah Perga lamloh cet uh tih Pisidia kah Antiok la pawk uh. Tedae Sabbath hnin ah tah tunim la kun uh tih ngol uh.
А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 Olkhueng neh tonghma rhoek kah cabu te taenah a boeih phoeiah amih te tamtaeng loh a tah tih, “Ka manuca neh ka hlang rhoek, pilnam ham thaphonah olka te nangmih taengah pakhat khaw a om atah thui uh,” a ti nah.
И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.
16 Te dongah Paul loh pai tih kut a cavoih phoeiah, “Israel hlang rhoek neh Pathen aka rhih rhoek, hnatun uh lah.
Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 Israel pilnam kah Pathen loh a pa rhoek he ana tuek dongah Egypt kho ah yinlai la aka om pataeng pilnam la a pomsang. Te dongah ni a khui lamkah amih te a ban neh a sang la a doek.
Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
18 Te phoeiah amih te kum likip tluk khosoek ah a parhaeng.
И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 Kanaan kho kah namtu parhih te a hlak tih a khohmuen neh kum yali sawmnga khuiah m'phaeng.
И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 Te phoeiah laitloekkung rhoek neh tonghma Samuel taeng duela a paek.
След това им дава съдии до пророка Самуил.
21 Manghai a hoe uh vaengah Benjamin koca hlang pakhat, Kish capa Saul te amih ham kum sawmli khuiah Pathen loh a paek.
После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 Anih a khoe phoeiah a manghai la David te a thoh pah. Anih te, “Ka ko aka tong hlang, Jesse capa David he ka hmuh. Ka kongaih he anih loh boeih a saii bitni,” a ti tih a phong.
И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".
23 A olkhueh bangla anih kah tiingan te ni Pathen loh Israel ham khangkung Jesuh la a poe sak.
От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,
24 A kunnah hmai ah Johan kah a rhan he Israel pilnam boeih ham yutnah baptisma la om.
след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
25 Johan loh hma a khah vaengah, 'Kai ulae nan sui uh. Kai he moenih, Tedae kai hnukah ha pawk coeng ke. A kho dongkah khokhom hlam ham pataeng ka koih moenih,” a ti.
И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26 Ka manuca neh ka hlang, Abraham imkhui koca rhoek neh nangmih khuiah Pathen aka rhih rhoek aw, mamih khangnah ol he han tueih coeng.
Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
27 Jerusalem kah khosa rhoek neh a boei rhoek tah mangvawt uh. Te dongah Sabbath takuem kah a tae uh tonghma ol neh anih lai a tloek uh te soep coeng.
Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.
28 Dueknah ham a paelnaehnah khaw hmu pawt dae anih te ngawn hamla Pilat taengah a bih uh.
Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
29 Anih kawng te boeih a daek soep uh phoeiah, thing dong lamloh a suh uh tih phuel la a khueh uh.
И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
30 Tedae anih te Pathen loh duek khui lamkah a thoh.
Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31 Anih te Galilee lamkah Jerusalem la aka luei rhoek taengah khohnin te yet khuiah a phoe pah coeng. Amih tah pilnam taengah boeipa kah laipai la om uh coeng.
И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.
32 A pa rhoek taengah aka thoeng olkhueh te ni nangmih taengah ka phong uh van.
И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,
33 Te te Pathen loh Jesuh a thoh sak dongah, tingtoeng lung dongkah a daek pabae vanbangla; Nang tah ka ca la na om. Tihnin ah kai loh nang kan sak coeng,” a ti te a ca rhoek mamih taengah soep coeng.
че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
34 Anih te duek lamkah loh a thoh dongah pocinah la bal ham cai voel pawh. Te dongah, “Uepom David kah olcim te nangmih taengah kam paek ni, “tila a thui pah.
А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".
35 Hmuen tloe ah khaw, “Na hlangcim te pocinah tong sak ham na paek moenih,” a ti tangloeng.
Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".
36 Amah tuetang vaengah David loh Pathen kah mangtaengnah te a bi. A ih vaengah a napa rhoek taengla khoem uh tih pocinah a tong.
Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
37 Tedae Pathen loh a thoh te tah pocinah tong pawh.
А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.
38 Ka hlang rhoek neh ka manuca rhoek, nangmih taengah khaw mingpha la om saeh. Anih rhang neh nangmih taengah tholh khodawkngainah khaw, Moses kah olkhueng dongah na tang uh thai pawt boeih te a doek tangloeng coeng.
И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,
39 Aka tangnah rhoek tah anih rhangneh boeih tang uh coeng.
и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
40 Te dongah tonghma rhoek kah a thui loh n'thoeng thil pawt ham mah ngaithuen uh.
Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
41 Pahoeh palaeh rhoek aw, ming uh lamtah, nangmih tue vaengah ka saii bibi ham ngaihmang khobing neh milh uh nawn. khat khat loh nangmih taengah hang hoe lalah khaw tekah bibi te na tangnah uh tlaih moenih,” a ti nah.
"Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
42 A bal uh vaengah tahae kah olka he a laklo kah Sabbath vaengah amih taengah thui sak ham caeltueih rhoek te a cael uh.
Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
43 Tunim kah aka phih uh Judah rhoek neh poehlip aka bawk rhoek loh Paul neh Barnabas te muep a vai uh. Te dongah amih te a uen tih Pathen kah lungvatnah khuiah rhaeh rhong ham a koilaw uh.
И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
44 Sabbath a pha bal vaengah vang pum banghui loh Boeipa olka hnatun ham tingtun uh.
На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.
45 Hlangping te Judah rhoek loh a hmuh uh vaengah kohlopnah neh muep hah uh. Te dongah Paul kah a thui te a tloelh uh tih a soehsal uh.
А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
46 Te vaengah Paul neh Barnabas loh sayalh la, “Pathen kah olka te thui lamhma ham nangmih taengah om tangkik. Te te na tueihno uh parhi vaengah dungyan hingnah kah amih lai na tloek khaw na tiing uh moenih. Namtom taengla ka mael uh coeng ne. (aiōnios g166)
Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)
47 Te dongah Boeipa loh, 'Namtom rhoek taengah vangnah neh diklai khobawt due khangnah la na om ham nang kan khueh,’ tila mamih ng'uen bal coeng,” a ti rhoi.
Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
48 Namtom rhoek loh a yaak uh vaengah omngaih uh tih Boeipa olka te a thangpom uh. Te dongah aka tangnah rhoek boeih tah dungyan hingnah ham mop la om uh. (aiōnios g166)
И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)
49 Te dongah Boeipa kah olka loh paeng tom la thang.
И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.
50 Tedae ak bawk nu hlangcong rhoek neh khopuei kah hlang lamhma rhoek te Judah rhoek loh a vueh uh tih Paul neh Barnabas te hnaemtaeknah neh a puengpuelh uh. Te phoeiah amih rhoi te a vaang khui lamloh a haek uh.
А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
51 Te dongah amih te a kho dongkah tangdik a khoek thil tih Ikonium la pawk rhoi.
А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52 Hnukbang rhoek khaw omngaihnah, Mueihla Cim neh baetawt uh.
А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
