Песен на песните 1
1 Соломоновата песен на песните.
Énekek éneke, Salamontól.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
Csókoljon engem szája csókjaival: mert bornál jobb a szerelmed.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
Illatnak jók az olajaid, kiöntött olaj a neved; azért szeretnek téged a leányzók.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
Vonj engem, utánad hadd szaladjunk – termeibe bevitt engem a király – hadd ujjongjunk és örvendjünk benned, hadd emlegessük szerelmedet inkább a bornál: méltán szeretnek téged.
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Fekete vagyok, de szép, ti Jeruzsálem leányai, mint Kédár sátrai, mint Salamon szőnyegei.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
Ne nézzetek rám, hogy kissé fekete vagyok, hogy lesütött engem a nap! Anyám fiai megharagudtak reám, tettek engem őrzőjévé a szőlőknek: a magam szőlőjét nem őriztem.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
Mondd meg nekem te, kit lelkem szeret, merre legeltetsz, merre heverésztetsz délben? Mert minek legyek, mint aki elburkolja magát, társaid nyájainál?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Ha te ezt nem tudod, legszebbike az asszonyoknak, indulj el a juhok nyomdokain és legeltesd gödölyéidet a pásztorok hajlékainál.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
Paripámhoz Fáraó szekereinél mondlak hasonlónak, kedvesem!
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Bájosak az orczáid a füzérekben, nyakad a gyöngysorokban.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
Aranyfüzéreket készítünk neked ezüst gombocskákkal.
12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
Mialatt a király asztalkörében ült, az én nárdusom megadta illatát.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
Myrrhacsokor az én barátom nekem, mely kebleim között piben;
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
cziprusfürt az én barátom nekem, Én-Gédi szőlőiben.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
Íme, szép vagy te kedvesem, íme, szép vagy, szemeid galambok.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
Íme, szép vagy te barátom, kedves is, nyoszolyánk is zöldelő;
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
házaink gerendái czédrusok, padozatunk cziprusok.
