Исая 13
1 Пророчество за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син:
Beszéd Bábelről, melyet látott Jesájáhú, Amócz fia,
2 Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.
Kopár hegyre vigyetek zászlót, emeljetek feléjük hangot, intsetek kézzel, hogy bevonuljanak a fejedelmek kapuin.
3 Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.
Én kirendeltem megszenteltjeimet, el is hívtam vitézeimet haragomra, büszke ujjongóimat.
4 Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.
Zúgás hangzik a hegyekben, nagyszámú néphez hasonlóan, összegyűlt népek királyságai zajongásának hangja: az Örökkévaló, a seregek ura hadsereget számlál.
5 Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.
Messze földről jönnek, az ég széléről, az Örökkévaló haragjának fegyverei, hogy megrontsák az egész földet.
6 Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.
Jajgassatok, mert közel van az Örökkévaló napja, mint pusztítás jő a Mindenhatótól.
7 Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.
Ezért mind a kezek ellankadnak és minden emberi szív elolvad.
8 Те ще са смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.
Megrémülnek, kínok és fájdalmak fogják el, mint a szülő asszony vajúdnak, kiki a másikára bámul, lángban álló arc az arcuk.
9 Ето денят Господен иде, Лют с негодувание и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,
Íme az Örökkévaló napja jő, kegyetlenül, haragvással és föllobbant haraggal, hogy pusztasággá tegye a földet és vétkeseit kiirtsa belőle.
10 Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.
Mert az ég csillagai és oriónjai nem ragyogtatják fényüket; a nap elsötétült fölkeltekor és a hold nem tündökölteti fényét.
11 Ще накажа света за злината им, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.
És megbüntetem a világon a rosszaságot és a gonoszokon bűnüket; megszüntetem a kevélyek gőgjét és a zsarnokok gőgösségét megalázom.
12 Ще направя човек да е по-скъп от чисто злато, Да! хората да са по-скъпи от офирското злато.
Ritkábbá teszem a halandót színaranynál és az embert Ófír aranyánál.
13 Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.
Ezért megreszkettetem az eget és megrendül a föld az ő helyéről, az Örökkévalónak a seregek urának haragvása miatt és föllobbanó haragjának napján.
14 Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.
És lesz, mint a kergetett szarvas és mint juhok, mikor nincsen összegyűjtő, kiki a népéhez fognak fordulni és kiki az országába menekülnek.
15 Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.
Mindenki, akit találnak, átszúratik, és mindenki, akit elfognak, kard által esik el.
16 младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.
Kisdedeik szétzúzatnak szemük láttára, kifosztatnak házaik és feleségeik meggyaláztatnak.
17 Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат сребртото за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.
Íme fölkeltem ellenük a médehet, akik ezüstöt nem tekintenek és aranyban nem telik kedvük.
18 Но с лъковете си ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.
Az íjak ifjakat zúznak szét; a méh gyümölcsének nem irgalmaznak, gyermekeket nem szán meg szemük.
19 И с Вавилон, славата на царствата, Красивият град, с който се гордеят халдеите, Ще бъда както, когато разори Бог Содома и Гомора:
És lesz Bábel, a királyságok dísze, a kaldeusok büszke ékessége olyan, mint mikor feldúlta Isten Szodomát és Amórát.
20 Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.
Nem lakják soha többé s nem lesz lakója nemzedékre s nemzedékre; nem fog ott sátorozni az arab és pásztorok nem heverésztetnek ott.
21 Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;
Hevernek ott pusztai állatok s megtelnek házaik baglyokkal; lakoznak ott strucc madarak és bakok ugrálnak ott.
22 Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните им палати; И времето да му стане това скоро ще дойде. Дните му не ще се продължат.
Vad ebek üvöltenek kastélyaikban és sakálok a kéjes palotákban: közel van hogy eljön az ideje és napjai nem késnek.
