Римляни 2

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

Therefore you are inexcusable, O man, whosoever you are that judge: for wherein you judge another, you condemn yourself; for you that judge do the same things.

2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

But we are sure that the judgment of God is according to truth against them which commit such things.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

And think you this, O man, that judge them which do such things, and do the same, that you shall escape the judgment of God?

4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Or despise you the riches of his goodness and forbearance and longsuffering; not knowing that the goodness of God leads you to repentance?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

But after your hardness and refusing to repent heart treasure up unto yourself wrath against the day of wrath and revelation of the righteous judgment of God;

6 Който ще въздаде на всеки според делата му:

Who will render to every man according to his deeds:

7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; (aiōnios g166)

To them who by patient continuance in well doing seek for glory and honour and immortality, eternal life: (aiōnios g166)

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

But unto them that are contentious, and do not obey the truth, but obey unrighteousness, indignation and wrath,

9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

Tribulation and anguish, upon every soul of man that does evil, of the Jew first, and also of the Gentile;

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

But glory, honour, and peace, to every man that works good, to the Jew first, and also to the Gentile:

11 Понеже Бог не гледа на лице.

For there is no respect of persons with God.

12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

For as many as have sinned without law shall also perish without law: and as many as have sinned in the law shall be judged by the law;

13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

(For not the hearers of the law are just before God, but the doers of the law shall be justified.

14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

For when the Gentiles, which have not the law, do by nature the things contained in the law, these, having not the law, are a law unto themselves:

15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

Which show the work of the law written in their hearts, their conscience also bearing witness, and their thoughts the mean while accusing or else excusing one another; )

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

In the day when God shall judge the secrets of men by Jesus Christ according to my gospel.

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

Behold, you are called a Jew, and rest in the law, and make your boast of God,

18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:

And know his will, and approve the things that are more excellent, being instructed out of the law;

19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

And are confident that you yourself are a guide of the blind, a light of them which are in darkness,

20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,

An instructor of the foolish, a teacher of babes, which have the form of knowledge and of the truth in the law.

21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

You therefore which teach another, teach you not yourself? you that preach a man should not steal, do you steal?

22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

You that say a man should not commit adultery, do you commit adultery? you that abhor idols, do you commit sacrilege?

23 Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

You that make your boast of the law, through breaking the law dishonour you God?

24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

For the name of God is blasphemed among the Gentiles through you, as it is written.

25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

For circumcision verily profits, if you keep the law: but if you be a breaker of the law, your circumcision is made uncircumcision.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Therefore if the uncircumcision keep the righteousness of the law, shall not his uncircumcision be counted for circumcision?

27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

And shall not uncircumcision which is by nature, if it fulfill the law, judge you, who by the letter and circumcision do transgress the law?

28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

For he is not a Jew, which is one outwardly; neither is that circumcision, which is outward in the flesh:

29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.

But he is a Jew, which is one inwardly; and circumcision is that of the heart, in the spirit, (pneuma) and not in the letter; whose praise is not of men, but of God.