Откровение 14
1 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.
And I looked, and behold the Lamb was standing upon Mount Zion, and with him one hundred and forty-four thousand who had the name of his Father written on their foreheads.
2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм: и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.
And I heard a voice out of heaven, as the sound of many waters, and like the sound of great thunder: and I heard the voice of harpers playing upon their harps.
3 И пееха като-че-ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четири хиляди, които са били изкупени от земята.
And they sang a new song before the throne, and before the four living creatures and the elders: and none could learn the song, unless the one hundred and forty-four thousand who are redeemed from the earth.
4 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.
These are they who have not been polluted with women; for they are virgins. These are they who follow the Lamb whithersoever he goes. These were redeemed from among men, as the first fruits to God, and to the Lamb.
5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.
And no deceit was found in their mouth; for they are blameless.
6 И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечно благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. (aiōnios g166)
And I saw another angel flying through the midst of heaven, having everlasting good news to proclaim to the inhabitants of the earth, even to every nation, and tribe, and tongue, and people; (aiōnios g166)
7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.
saying with a loud voice, Fear God, and give glory to him; for the hour of his judgments is come: and worship him who made heaven, and earth, and sea, and the fountains of water.
8 И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.
And another angel followed, saying, It is fallen! it is fallen! even Babylon the Great; because it made all the nations drink of the wine of its raging fornication.
9 И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,
And a third angel followed them, saying with a loud voice, If any one worship the beast, and his image, and receive the mark on his forehead, or on his hand,
10 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.
he also shall drink of the wine of the indignation of God, which is tempered, without mixture, in the cup of his wrath; and he shall be tormented with fire and brimstone in the presence of the holy angels, and in the presence of the Lamb.
11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (aiōn g165)
And the smoke of their torment ascends for ever and ever: and they have no rest, day nor night, who worship the beast, and his image; and whoever receives the mark of his name. (aiōn g165)
12 Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.
Here is the patience of the saints: here are those who keep the commandments of God, and the faith of Jesus.
13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.
And I heard a voice from heaven saying, Write: Henceforth blessed are the dead that die in the Lord; yes, says the Spirit, that they may rest from their labors; and their works follow them!
14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.
And I saw, and behold, a white cloud, and on the cloud, one sitting like a Son of man, having on his head a golden crown, and in his hand a sharp sickle.
15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
And another angel came out of the temple of God, crying with a loud voice, to him that sat upon the cloud. Put forth your sickle, and reap; for the season of reaping is come, because the harvest of the earth is ripe.
16 Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.
And he that sat upon the cloud put forth his sickle on the earth; and the earth was reaped.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
And another angel came out of the temple that was in heaven; and he had a sharp sickle.
18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
And another angel came from the altar, having power over the fire; and he cried out with a loud cry to him who had the sharp sickle, saying, Put forth your sharp sickle, and lop off the clusters of the vine upon the earth; for its grapes are ripe.
19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
And the angel laid his sickle to the earth, and lopped off the vine of the earth; and he threw them into the great wine press of the wrath of God.
20 И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
And the wine press, which stood out of the city, was trodden, and the blood came out of the wine press, even to the bridles of the horses, at the distance of one thousand six hundred furlongs.
