Псалми 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
Prière de Moïse, homme de Dieu. Seigneur, tu as été notre demeure de génération en génération.
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
Avant que les montagnes soient nées et que tu aies formé la terre et le monde, d’éternité en éternité tu es Dieu.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
Tu fais retourner l’homme jusqu’à la poussière, et tu dis: Retournez, fils des hommes.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
Car 1 000 ans, à tes yeux, sont comme le jour d’hier quand il est passé, et comme une veille dans la nuit.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
Comme un torrent tu les emportes; ils sont comme un sommeil, – au matin, comme l’herbe qui reverdit:
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
Au matin, elle fleurit et reverdit; le soir on la coupe, et elle sèche.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
Car nous sommes consumés par ta colère, et nous sommes épouvantés par ta fureur.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
Tu as mis devant toi nos iniquités, devant la lumière de ta face nos [fautes] cachées.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
Car tous nos jours s’en vont par ta grande colère; nous consumons nos années comme une pensée.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Les jours de nos années montent à 70 ans, et si, à cause de la vigueur, ils vont à 80 ans, leur orgueil encore est peine et vanité; car [notre vie] s’en va bientôt, et nous nous envolons.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Qui connaît la force de ta colère, et, selon ta crainte, ton courroux?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
Enseigne-nous ainsi à compter nos jours, afin que nous en acquérions un cœur sage.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Éternel! retourne-toi. – Jusques à quand? – Et repens-toi à l’égard de tes serviteurs.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Rassasie-nous, au matin, de ta bonté; et nous chanterons de joie, et nous nous réjouirons tous nos jours.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
Réjouis-nous selon les jours où tu nous as affligés, selon les années où nous avons vu des maux.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
Que ton œuvre apparaisse à tes serviteurs, et ta majesté à leurs fils.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Et que la gratuité du Seigneur, notre Dieu, soit sur nous; et établis sur nous l’œuvre de nos mains: oui, l’œuvre de nos mains, établis-la.
