< Псалми 88 >
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Rwiyo. Pisarema ravanakomana vaKora. Kumutungamiri wokuimba namaimbirwo emaharati reanoti. Masikiri raHemani muEzrahi. Haiwa Jehovha, Mwari anondiponesa, ndakachema masikati nousiku pamberi penyu.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Munyengetero wangu ngausvike pamberi penyu; rerekerai nzeve yenyu kukuchema kwangu.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
Nokuti mweya wangu uzere nokutambudzika, uye upenyu hwangu hwaswedera pedyo neguva. (Sheol )
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Ndinoverengwa pakati paavo vakaburukira kugomba; ndava somunhu asina simba.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Ndakatsaurwa pamwe chete navakafa, savakaurayiwa vavete muguva, vamusingacharangaririzve, vakagurwa kubva pakuchengeta kwenyu.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Makandiisa mugomba rakadzika dzika, murima guru makadzika dzika.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Hasha dzenyu dzinorema kwazvo pamusoro pangu, makandifukidza namafungu enyu ose. Sera
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Makanditorera shamwari dzangu dzapedyo, uye mukandiita chinhu chinonyangadza. Ndakapfigirwa uye handingatongopunyuki;
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
meso angu asviba neshungu. Ndinodana kwamuri, imi Jehovha, mazuva ose; ndinotambanudzira maoko angu kwamuri.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Ko, munoratidza zvishamiso zvenyu kuna vakafa here? Ko, vakafa vanomuka vachikurumbidzai here? Sera
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Ko, rudo rwenyu runoparidzwa muguva, nokutendeka kwenyu mukuparadzwa here?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Ko, zvishamiso zvenyu zvinozivikanwa munzvimbo yerima, kana mabasa akarurama enyu munyika yokukanganwa here?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Asi ndinochemera rubatsiro kwamuri, imi Jehovha; mangwanani, munyengetero wangu unosvika pamberi penyu.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Seiko, imi Jehovha, muchindiramba uye muchindivanzira chiso chenyu?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Kubvira pauduku hwangu, ndakatambudzika zvokutosvika pedyo norufu; ndatambudzika nokutyisa kwenyu uye handisisina tariro.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Hasha dzenyu dzakapfuura napamusoro pangu; kutyisa kwenyu kwandiparadza.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Zuva rose zvakandipoteredza samafashamu; ndakaputirwa nazvo chose.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Makanditorera shamwari dzangu navadikani vangu; rima ndiyo shamwari yangu iri pedyo.