Псалми 80
1 За първия певец, по като кринове е заявлението. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
Для дириґента хору. На „Лілеї“. Свідо́цтво. Псалом Асафів. Па́стирю Ізраїлів, — послухай же, Ти, що прова́диш, немов ту отару, Йо́сипа, що на Херувимах сидиш, — появися
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
перед обличчям Єфре́ма, і Веніями́на, і Манасі́ї! Пробуди Свою силу, і прийди, щоб спасти нас!
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.
Боже, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, — й ми спасе́мось!
4 Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
Господи, Боже Савао́те, — доки будеш Ти гні́ватися на молитву наро́ду Свого?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
Ти вчинив був, що їли вони слізний хліб, і їх напоїв Ти сльоза́ми великої міри.
6 Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
Ти нас положи́в супере́чкою нашим сусідам, і насміхаються з нас неприя́телі наші.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
Боже Савао́те, — приверни́ нас, і хай засяє обличчя Твоє, — й ми спасемось!
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.
Виногра́дину Ти переніс із Єгипту, Ти вигнав наро́ди — й її посадив,
9 Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
Ти ви́порожнив перед нею, — і закорени́ла коріння своє, й перепо́внила край,
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,
гори покрилися тінню її, а ві́ття її — Божі ке́дри,
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат.
аж до моря галу́зки її посилаєш, а па́рості її — до ріки́!
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
Але́ нащо вилім зробив Ти в горо́жі її, — і всі нищать її, хто прохо́дить дорогою?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
Гризе її вепр лісови́й, і звіри́на польова́ виїдає її!
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
Боже Саваоте, — вернися ж, споглянь із небе́с і побач, і відві́дай цього́ виногра́дника,
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла
і охорони його, якого насадила прави́ця Твоя, і галу́зку, яку Ти для Себе зміцни́в!
16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.
В огні виногра́дина спалена, відтята, гинуть від сва́ру обличчя Твого, —
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
нехай буде рука Твоя над мужем Твоєї прави́ці, на лю́дському сині, якого зміцнив Ти Собі!
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.
А ми не відступимо від Тебе, Ти нас оживи́ш, і ми будемо Ім'я́ Твоє кликати!
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
Господи, Боже Саваоте, приверни́ нас, і хай засяє обличчя Твоє, — й ми спасе́мось!
