Псалми 77

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

a karmesternek. Jedútún számára. Ászáftól. Zsoltár. Hangommal az Istenhez hadd kiáltok, hangommal az Istenhez, és ő figyel reám.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Szorultságom napján az Urat kerestem; kezem éjjel kinyújtva van s nem dermed meg, vonakodott lelkem megvigasztalódni.

3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

Istenre ha emlékezem, sóhajtanom kell; ha gondolkodom, elborul lelkem. Széla.

4 Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Tartod szemem őrzőit, nyugtalankodom s nem beszélhetek.

5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Elgondolom a hajdankor napjait, az ősidőknek éveit.

6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Ha emlékezem éjjel hárfajátékomra, gondolkodnom kell szívemben és fürkész lelkem:

7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Örökre elvet-e az Úr és nem fog már többé kedvelni?

8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Megszünt-e kegyelme mindenkorra, elfogyott-e az igéret nemzedékre meg nemzedékre?

9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

Elfelejtett-e könyörülni Isten, avagy haragban elzárta-e irgalmát? Széla.

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

Azt mondtam: az a szenvedésem, hogy megváltozott a legfelsőnek jobbja.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

Emlékezem Jáh cselekedeteire, midőn emlékezem hajdankori csodádról;

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

elmélkedem minden tettedről és cselekményeiden elgondolkodom.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

Isten, szentségben van az utad; ki oly nagy isten, mint az Isten?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Te vagy az Isten, ki csodát mível, tudattad a népek közt erődet.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

Megváltottad karoddal népedet, Jákób és József fiait. Széla.

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Láttak téged a vizek, oh Isten, láttak a vizek, megremegtek, meg is reszkettek a mélységek.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Vizet ömlesztettek a felhők, dörejt hallattak a fellegek, nyilaid is szerte jártak;

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

hallik dörgésed a forgatagban, megvilágították villámok a világot, megreszketett és megrendült a föld.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

Tengeren át volt utad és ösvényed nagy vizeken, és nyomdokaid nem voltak fölismerhetők.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Vezetted népedet, mint juhokat, Mózes és Áron által.