< Псалми 74 >
1 Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
Cantique d’Asaph. Pourquoi, ô Dieu, nous as-tu rejetés pour toujours? Pourquoi ta colère est-elle allumée contre le troupeau de ton pâturage?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Souviens-toi de ton peuple que tu as acquis aux jours anciens, que tu as racheté pour être la tribu de ton héritage! Souviens-toi de ta montagne de Sion où tu faisais ta résidence,
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
porte tes pas vers ces ruines irréparables; l’ennemi a tout ravagé dans le sanctuaire.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
Tes adversaires ont rugi au milieu de tes saints parvis; ils ont établi pour emblèmes leurs emblèmes.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
On les a vus, pareils au bûcheron, qui lève la cognée dans une épaisse forêt.
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Et maintenant, toutes les sculptures ensemble; ils les ont brisées à coups de hache et de marteau.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
Ils ont livré au feu ton sanctuaire; ils ont abattu et profané la demeure de ton nom.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
Ils disaient dans leur cœur: « Détruisons-les tous ensemble! » Ils ont brûlé dans le pays tous les lieux saints.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
Nous ne voyons plus nos signes; il n’y a plus de prophète, et personne parmi nous qui sache jusques à quand...
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
Jusques à quand, ô Dieu, l’oppresseur insultera-t-il, l’ennemi blasphémera-t-il sans cesse ton nom?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
Pourquoi retires-tu ta main et ta droite? Tire-la de ton sein et détruis-les!
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
Pourtant Dieu est mon roi dès les temps anciens, lui qui a opéré tant de délivrances sur la terre.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
C’est toi qui as divisé la mer par ta puissance, toi qui as brisé la tête des monstres dans les eaux.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
C’est toi qui as écrasé les têtes de Léviathan, et l’as donné en pâture au peuple du désert.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
C’est toi qui as fait jaillir la source et le torrent, toi qui as mis à sec les fleuves qui ne tarissent pas.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
A toi est le jour, à toi est la nuit; c’est toi qui as créé la lune et le soleil.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
C’est toi qui as fixé toutes les limites de la terre; l’été et l’hiver, c’est toi qui les as établis.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
Souviens-toi: l’ennemi insulte Yahweh, un peuple insensé blasphème ton nom!
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
Ne livre pas aux bêtes l’âme de ta tourterelle, n’oublie pas pour toujours la vie de tes pauvres.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Prends garde à ton alliance! car tous les coins du pays sont pleins de repaires de violence.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
Que l’opprimé ne s’en retourne pas confus, que le malheureux et le pauvre puissent bénir ton nom!
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
Lève-toi, ô Dieu, prends en main ta cause; souviens-toi des outrages que t’adresse chaque jour l’insensé.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
N’oublie pas les clameurs de tes adversaires, l’insolence toujours croissante de ceux qui te haïssent.