Псалми 71
1 На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
Til dig, Herre, setter jeg min lit; la mig aldri i evighet bli til skamme!
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
Utfri mig og redd mig ved din rettferdighet! Bøi ditt øre til mig og frels mig!
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
Vær mig en klippe til bolig, dit jeg alltid kan gå, du som har fastsatt frelse for mig! For du er min klippe og min festning.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
Min Gud, utfri mig av den ugudeliges hånd, av den urettferdiges og undertrykkerens vold!
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
For du er mitt håp, Herre, Herre min tillit fra min ungdom av.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
Til dig har jeg støttet mig fra mors liv av; du er den som drog mig ut av min mors skjød; om dig vil jeg alltid synge min lovsang.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
Som et under har jeg vært for mange, men du er min sterke tilflukt.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
Min munn er full av din pris, hele dagen av din herlighet.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
Forkast mig ikke i alderdommens tid, forlat mig ikke når min kraft forgår!
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
For mine fiender har sagt om mig, de som tar vare på mitt liv, rådslår tilsammen
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
og sier: Gud har forlatt ham; forfølg og grip ham, for det er ingen som redder!
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
Gud, vær ikke langt borte fra mig! Min Gud, skynd dig å hjelpe mig!
13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
La dem som står mig efter livet, bli til skamme og gå til grunne! La dem som søker min ulykke, bli klædd i skam og spott!
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
Og jeg vil alltid håpe, og til all din pris vil jeg legge ny pris.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
Min munn skal fortelle om din rettferdighet, hele dagen om din frelse; for jeg vet ikke tall derpå.
16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
Jeg vil fremføre Herrens, Israels Guds veldige gjerninger, jeg vil prise din rettferdighet, din alene.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
Gud, du har lært mig det fra min ungdom av, og inntil nu kunngjør jeg dine undergjerninger.
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
Forlat mig da heller ikke inntil alderdommen og de grå hår, Gud, inntil jeg får kunngjort din arm for efterslekten, din kraft for hver den som skal komme.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
Og din rettferdighet, Gud, når til det høie; du som har gjort store ting, Gud, hvem er som du?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
Du som har latt oss se mange trengsler og ulykker, du vil igjen gjøre oss levende og igjen dra oss op av jordens avgrunner.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
Du vil øke min storhet og vende om og trøste mig.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
Så vil jeg også prise dig med harpespill, din trofasthet, min Gud! Jeg vil lovsynge dig til citar, du Israels Hellige!
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
Mine leber skal juble, for jeg vil lovsynge dig, og min sjel, som du har forløst.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
Min tunge skal også hele dagen tale om din rettferdighet; for de er blitt til spott, de er blitt til skamme, de som søker min ulykke.
