Псалми 69
1 За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
Til sangmesteren; efter "Liljer"; av David. Frels mig, Gud, for vannene er kommet inntil sjelen.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
Jeg er sunket ned i bunnløst dynd, hvor der intet fotfeste er; jeg er kommet i dype vann, og strømmen slår over mig.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Jeg har ropt mig trett, min strupe brenner; mine øine er borttæret idet jeg venter på min Gud.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Flere enn hårene på mitt hode er de som hater mig uten årsak; tallrike er de som vil forderve mig, mine fiender uten grunn; det jeg ikke har røvet, skal jeg nu gi tilbake.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Gud, du kjenner min dårskap, og all min syndeskyld er ikke skjult for dig.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
La dem ikke bli til skamme ved mig, de som bier efter dig, Herre, Herre, hærskarenes Gud! La dem ikke bli til spott ved mig, de som søker dig, Israels Gud!
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
For for din skyld bærer jeg vanære, dekker skam mitt åsyn.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
Jeg er blitt fremmed for mine brødre og en utlending for min mors barn.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
For nidkjærhet for ditt hus har fortært mig, og deres hån som håner dig, er falt på mig.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Og min sjel gråt mens jeg fastet, og det blev mig til spott.
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
Og jeg gjorde sekk til mitt klædebon, og jeg blev dem til et ordsprog.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
De som sitter i porten, snakker om mig, og de som drikker sterk drikk, synger om mig.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
Men jeg kommer med min bønn til dig, Herre, i nådens tid, Gud, for din megen miskunnhet; svar mig med din frelsende trofasthet!
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
Redd mig ut av dyndet og la mig ikke synke! La mig bli reddet fra dem som hater mig, og fra de dype vann!
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
La ikke vannstrømmen slå over mig og ikke dypet sluke mig, og la ikke brønnen lukke sitt gap over mig!
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
Svar mig, Herre, for din miskunnhet er god; vend dig til mig efter din store barmhjertighet!
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
Og skjul ikke ditt åsyn for din tjener, for jeg er i nød; skynd dig å svare mig!
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
Kom nær til min sjel, forløs den, frels mig for mine fienders skyld!
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
Du kjenner min spott og min skam og min vanære; alle mine motstandere er for ditt åsyn.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
Spott har brutt mitt hjerte, så jeg er syk, og jeg ventet på medynk, men der var ingen, på trøstere, men jeg fant ikke nogen.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
De gav mig galle å ete, og for min tørst gav de mig eddik å drikke.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
La deres bord bli til en strikke for deres åsyn og til en snare for dem når de er trygge!
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
La deres øine formørkes, så de ikke ser, og la deres lender alltid vakle!
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
Utøs din harme over dem, og la din brennende vrede nå dem!
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
Deres bolig bli øde, ei være der nogen som bor i deres telt!
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
For den du har slått, forfølger de, og de forteller om deres smerte som du har stunget.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
La dem legge skyld til sin skyld, og la dem ikke komme til din rettferdighet!
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
La dem bli utslettet av de levendes bok, og la dem ikke bli innskrevet med de rettferdige!
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
Men jeg er elendig og full av pine; la din frelse, Gud, føre mig i sikkerhet!
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
Jeg vil love Guds navn med sang og ophøie ham med lovprisning,
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
og det skal behage Herren bedre enn en ung okse med horn og klover.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Når saktmodige ser det, skal de glede sig; I som søker Gud, eders hjerte leve!
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
For Herren hører på de fattige, og sine fanger forakter han ikke.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
Himmel og jord skal love ham, havet og alt det som rører sig i det.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
For Gud skal frelse Sion og bygge byene i Juda, og de skal bo der og eie dem,
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
og hans tjeneres avkom skal arve dem, og de som elsker hans navn, skal bo i dem.
