< Псалми 49 >
1 За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
Komail kainok kan karos rong o dedeki, komail toun sap karos,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
Ir karos, aramas o saupeidi, ir karos me kapwapwa o samama kan!
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
Au ai pan kaparok duen lolekong, o mongiong i duen lamalam pung.
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
I pan kapaike dong salong ai lepen masan, o i pan kasaleda me rir akan ni ngil en arp.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
Da me i en masak ni ran apwal akan, ma me sapung kan kapil ia pena,
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
Me kin kaporoporeki ar dipisou o suaiki ar kapwa toto?
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
Pwe sota me kak dorela ri a, de tomeki i ren Kot,
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
(Pwe meid apwal, en dorela ngen ar; a sota pan pwaida kokolata).
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
Pwen maur potopot o sota kilang sousou o.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
Pwe a kin kilang, me lolekong kan kin mela dueta me pweipwei o iakalar akan, o re pan mueid ong amen ar dipisou kan.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
I me re kin peren kida, ma im arail pan duedueta, o deu’rail pan mimieta kokolata; o re konekon melel nin sappa.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
Ari so, aramas me konekon sota kak mimieta ni mepukat, pwe a pan kokowei dueta man amen.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
Iet ar wiawia pukat meid pweipwei; ari so, kadaudok ar kin kapinga ki au arail. (Sela)
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol )
Re wonon nan wasan mela dueta pwin sip; mela kin kamanga ir; a me lelapok kan pan kaun irail da madang, o mom ar pan soredi, o re pan doo sang deu’rail, mimieta nan pweleko. (Sheol )
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol )
A Kot pan kotin dorela ngen i sang nan mana en wasan mela, pwe a pan kotin sapwilimane kin ia. (Sela) (Sheol )
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
Koe der puriamuiki, ma amen pan kapwapwala, o ma lingan en im a pan laudala.
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
Pwe a sota pan wala meakot ni a pan mela, o a lingan sota pan idauenla i.
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
A kin insenemau kila peren en maur kaselel wet, o aramas kin kapinga ir, me kin apapwali pein ir eta ni maur et.
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
A pan idauen la sam a kan, ap solar kilang marain kokolata.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
Ari, ma aramas amen indand mau, ap sota a lamalam, a pan kokowei dueta man amen.