Псалми 44
1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
Au maître de chant. Des fils de Coré. Cantique. O Dieu, nous avons entendu de nos oreilles, nos pères nous ont raconté l'œuvre que tu as accomplie de leur temps, aux jours anciens.
2 Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
De ta main tu as chassé des nations pour les établir, tu as frappé des peuples pour les étendre.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
Car ce n'est point avec leur épée qu'ils ont conquis le pays, ce n'est point leur bras qui leur a donné la victoire; mais c'est ta droite, c'est ton bras, c'est la lumière de ta face, parce que tu les aimais.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
C'est toi qui es mon roi, ô Dieu: ordonne le salut de Jacob!
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
Par toi nous renverserons nos ennemis, en ton nom nous écraserons nos adversaires.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
Car ce n'est pas en mon arc que j'ai confiance ce n'est pas mon épée qui me sauvera.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
Mais c'est toi qui nous délivres de nos ennemis, et qui confonds ceux qui nous haïssent.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
En Dieu nous nous glorifions chaque jour, et nous célébrons ton nom à jamais. — Séla.
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
Cependant tu nous repousses et nous couvres de honte; tu ne sors plus avec nos armées.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
Tu nous fais reculer devant l'ennemi, et ceux qui nous haïssent nous dépouillent.
11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
Tu nous livres comme des brebis destinées à la boucherie, tu nous disperses parmi les nations;
12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
tu vends ton peuple à vil prix, tu ne l'estimes pas à une grande valeur.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
Tu fais de nous un objet d'opprobre pour nos voisins, de moquerie et de risée pour ceux qui nous entourent.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
Tu nous rends la fable des nations, et un sujet de hochements de tête parmi les peuples.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Ma honte est toujours devant mes yeux, et la confusion couvre mon visage,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
à la voix de celui qui m'insulte et m'outrage, à la vue de l'ennemi et de celui qui respire la vengeance.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
Tout cela nous arrive sans que nous t'ayons oublié, sans que nous ayons été infidèles à ton alliance.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
Notre cœur ne s'est point détourné en arrière, nos pas ne se sont pas écartés de ton sentier,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
pour que tu nous écrases dans la retraite des chacals, et que tu nous couvres de l'ombre de la mort.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
Si nous avions oublié le nom de notre Dieu, et tendu les mains vers un dieu étranger,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
Dieu ne l'aurait-il pas aperçu, lui qui connaît les secrets du cœur?
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
Mais c'est à cause de toi qu'on nous égorge tous les jours, qu'on nous traite comme des brebis destinées à la boucherie.
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
Réveille-toi! Pourquoi dors-tu, Seigneur? Réveille-toi, et ne nous repousse pas à jamais!
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
Pourquoi caches-tu ta face, oublies-tu notre misère et notre oppression?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
Car notre âme est affaissée jusqu'à la poussière, notre corps est attaché à la terre.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
Lève-toi pour nous secourir, délivre-nous à cause de ta bonté!
