Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
For victorie, to Iditum, the song of Dauid. I seide, Y schal kepe my weies; that Y trespasse not in my tunge. I settide kepyng to my mouth; whanne a synnere stood ayens me.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
I was doumb, and was mekid ful gretli, and was stille fro goodis; and my sorewe was renulid.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
Myn herte was hoot with ynne me; and fier schal brenne out in my thenkyng.
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
I spak in my tunge; Lord, make thou myn eende knowun to me. And the noumbre of my daies what it is; that Y wite, what failith to me.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Lo! thou hast set my daies mesurable; and my substaunce is as nouyt bifor thee. Netheles al vanytee; ech man lyuynge.
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Netheles a man passith in ymage; but also he is disturblid veynli. He tresorith; and he noot, to whom he `schal gadere tho thingis.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
And now which is myn abiding? whether not the Lord? and my substaunce is at thee.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Delyuere thou me fro alle my wickidnessis; thou hast youe me schenschip to the vnkunnynge.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
I was doumbe, and openyde not my mouth; for thou hast maad,
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
remoue thou thi woundis fro me.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
Fro the strengthe of thin hond Y failide in blamyngis; for wickidnesse thou hast chastisid man. And thou madist his lijf to faile as an yreyne; netheles ech man is disturblid in veyn.
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Lord, here thou my preier and my bisechyng; perseyue thou with eeris my teeris.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Be thou not stille, for Y am a comelyng at thee; and a pilgrime, as alle my fadris. Foryyue thou to me, that Y be refreischid, bifor that Y go; and Y schal no more be.
