Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
`The salm of Dauid, to bythenke on the sabat. Lord, repreue thou not me in thi strong veniaunce; nether chastice thou me in thin ire.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For thin arowis ben fitchid in me; and thou hast confermed thin hond on me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Noon helthe is in my fleisch fro the face of thin ire; no pees is to my boonys fro the face of my synnes.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For my wickidnessis ben goon ouer myn heed; as an heuy birthun, tho ben maad heuy on me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Myn heelid woundis weren rotun, and ben brokun; fro the face of myn vnwisdom.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I am maad a wretche, and Y am bowid doun til in to the ende; al dai Y entride sorewful.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my leendis ben fillid with scornyngis; and helthe is not in my fleisch.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I am turmentid, and maad low ful greetli; Y roride for the weilyng of myn herte.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, al my desire is bifor thee; and my weilyng is not hid fro thee.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Myn herte is disturblid in me, my vertu forsook me; and the liyt of myn iyen `forsook me, and it is not with me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My frendis and my neiyboris neiyiden; and stoden ayens me. And thei that weren bisidis me stoden afer;
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
and thei diden violence, that souyten my lijf. And thei that souyten yuels to me, spaken vanytees; and thouyten gilis al dai.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But Y as a deef man herde not; and as a doumb man not openynge his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
And Y am maad as a man not herynge; and not hauynge repreuyngis in his mouth.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For, Lord, Y hopide in thee; my Lord God, thou schalt here me.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For Y seide, Lest ony tyme myn enemyes haue ioye on me; and the while my feet ben mouyd, thei spaken grete thingis on me.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For Y am redi to betyngis; and my sorewe is euere in my siyt.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For Y schal telle my wickidnesse; and Y schal thenke for my synne.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
But myn enemyes lyuen, and ben confermed on me; and thei ben multiplyed, that haten me wickidli.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Thei that yelden yuels for goodis, backbitiden me; for Y suede goodnesse.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
My Lord God, forsake thou not me; go thou not awei fro me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Lord God of myn helthe; biholde thou in to myn help.
