Псалми 39
1 За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
TO THE OVERSEER. FOR JEDUTHUN. A PSALM OF DAVID. I have said, “I observe my ways, Against sinning with my tongue, I keep a curb for my mouth, While the wicked [is] before me.”
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
I was mute [with] silence, I kept silent from good, and my pain is excited.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
My heart [is] hot within me, In my meditating the fire burns, I have spoken with my tongue.
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
“Cause me to know, O YHWH, my end, And the measure of my days—what it [is],” I know how frail I [am].
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Behold, You have made my days handbreadths, And my age [is] as nothing before You, Only, every man set up [is] all vanity. (Selah)
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
Only, each habitually walks in an image, Only, [in] vain, they are disquieted, He heaps up and does not know who gathers them.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
And now, what have I expected? O Lord, my hope—it [is] of You.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
Deliver me from all my transgressions, Do not make me a reproach of the fool.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
I have been mute, I do not open my mouth, Because You have done [it].
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
Turn aside Your stroke from off me, From the striving of Your hand I have been consumed.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
With reproofs against iniquity, You have corrected man, And dissolve his desirableness as a moth, Only, every man [is] vanity. (Selah)
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
Hear my prayer, O YHWH, And give ear [to] my cry, Do not be silent to my tear, For I [am] a sojourner with You, A settler like all my fathers.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Look from me, and I brighten up before I go and am not!
