Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
A PSALM OF DAVID. “TO CAUSE TO REMEMBER.” YHWH, do not reprove me in Your wrath, Nor discipline me in Your fury.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For Your arrows have come down on me, And You let down Your hand on me.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Soundness is not in my flesh, Because of Your indignation, Peace is not in my bones, Because of my sin.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For my iniquities have passed over my head, As a heavy burden—too heavy for me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Stunk—my wounds have become corrupt, Because of my folly.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I have been bent down, I have been bowed down—to excess, I have gone mourning all the day.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my flanks have been full of drought, And soundness is not in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I have been feeble and struck—to excess, I have roared from disquietude of heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, all my desire [is] before You, And my sighing has not been hid from You.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart [is] panting, my power has forsaken me, And the light of my eyes, Even they are not with me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My lovers and my friends stand aloof from before my plague. And my neighbors have stood far off.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
And those seeking my soul lay a snare, And those seeking my evil Have spoken mischievous things, And they meditate [on] deceits all the day.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
And I, as deaf, do not hear. And as a mute one who does not open his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Indeed, I am as a man who does not hear, And in his mouth are no reproofs.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
Because for You, O YHWH, I have waited, You answer, O Lord my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
When I said, “Lest they rejoice over me, In the slipping of my foot they magnified themselves against me.”
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I am ready to halt, And my pain [is] continually before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For I declare my iniquity, I am sorry for my sin.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
And my enemies [are] lively, They have been strong, and those hating me without cause, Have been multiplied.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
And those paying evil for good accuse me, Because of my pursuing good.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Do not forsake me, O YHWH, My God, do not be far from me,
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Hurry to help me, O Lord, my salvation!
