Псалми 38
1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
O lord, rebuke me not in your wrath: neither chasten me in your hot displeasure.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
For your arrows stick fast in me, and your hand presses me sore.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
There is no soundness in my flesh because of your anger; neither is there any rest in my bones because of my sin.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
For my iniquities are gone over my head: as an heavy burden they are too heavy for me.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
My wounds stink and are corrupt because of my foolishness.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
I am troubled; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
For my loins are filled with a loathsome disease: and there is no soundness in my flesh.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
I am feeble and sore broken: I have roared by reason of the disquietness of my heart.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Lord, all my desire is before you; and my groaning is not hid from you.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
My heart pants, my strength fails me: as for the light of my eyes, it also is gone from me.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
My lovers and my friends stand aloof from my sore; and my kinsmen stand afar off.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
They also that seek after my life lay snares for me: and they that seek my hurt speak mischievous things, and imagine deceits all the day long.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
But I, as a deaf man, heard not; and I was as a dumb man that opens not his mouth.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Thus I was as a man that hears not, and in whose mouth are no reproofs.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
For in you, O LORD, do I hope: you will hear, O Lord my God.
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
For I said, Hear me, lest otherwise they should rejoice over me: when my foot slips, they magnify themselves against me.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
For I am ready to halt, and my sorrow is continually before me.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
For I will declare my iniquity; I will be sorry for my sin.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
But my enemies are lively, and they are strong: and they that hate me wrongfully are multiplied.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
They also that render evil for good are my adversaries; because I follow the thing that good is.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
Forsake me not, O LORD: O my God, be not far from me.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Make haste to help me, O Lord my salvation.
