< Псалми 35 >

1 Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
Av David. Trett, Herre, med dem som tretter med mig! Strid mot dem som strider mot mig!
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
Grip skjold og verge og reis dig til hjelp for mig!
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
Dra spydet frem og steng veien for mine forfølgere! Si til min sjel: Jeg er din frelse!
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
La dem blues og bli til skamme som står mig efter livet! La dem vike tilbake med skam som tenker ondt imot mig!
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
La dem bli som agner for vinden, og Herrens engel støte dem bort!
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
La deres vei bli mørk og glatt, og Herrens engel forfølge dem!
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
For uten årsak har de lønnlig gjort i stand sin garngrav for mig, uten årsak har de gravd en grav for mitt liv.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
La ødeleggelse komme over ham, uten at han merker det, og la hans garn som han lønnlig har utlagt, fange ham, la ham falle i det til sin ødeleggelse!
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
Da skal min sjel glede sig i Herren, fryde sig i hans frelse;
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
alle mine ben skal si: Herre, hvem er som du, du som frir den elendige fra den som er ham for sterk, og den elendige og fattige fra den som plyndrer ham?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
Der opstår urettferdige vidner, de spør mig om det jeg ikke vet.
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
De gjengjelder mig godt med ondt; min sjel er forlatt.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Og jeg, jeg klædde mig i sørgeklær, da de var syke; jeg plaget min sjel med faste, og min bønn vendte tilbake til min barm.
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
Jeg gikk omkring, som om det var min venn, min bror; jeg gikk nedbøiet i sørgeklær som en som sørger over sin mor.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
Men nu da jeg vakler, gleder de sig og flokker sig sammen; skarns-folk flokker sig om mig uten at jeg visste det; de sønderriver og hviler ikke.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
Som skamløse som spotter for et stykke brød, skjærer de tenner imot mig.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
Herre, hvor lenge vil du se til? Fri min sjel ut fra deres ødeleggelser, mitt eneste fra de unge løver.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
Jeg vil prise dig i en stor forsamling, love dig blandt meget folk.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
La ikke dem glede sig over mig, som uten grunn er mine fiender! La ikke dem som hater mig uten årsak, blinke med øiet!
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
For de taler ikke fred, men optenker svik mot de stille i landet.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
Og de lukker sin munn vidt op imot mig, de sier: Ha, ha! Der ser vårt øie!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
Du ser det, Herre, ti ikke! Herre, vær ikke langt borte fra mig!
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
Våkn op og bli våken for å gi mig rett, min Gud og Herre, for å føre min sak!
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
Døm mig efter din rettferdighet, Herre min Gud, og la dem ikke glede sig over mig!
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
La dem ikke si i sitt hjerte: Ha! Efter ønske! La dem ikke si: Vi har opslukt ham!
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
La alle dem få skam og bli til skamme som gleder sig ved min ulykke! La dem som ophøier sig over mig, klæs i skam og skjensel!
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
La dem juble og glede sig som unner mig min rett, og la dem alltid si: Høilovet være Herren, som unner sin tjener at det går ham vel!
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
Da skal min tunge synge om din rettferdighet, hele dagen om din pris.

< Псалми 35 >