Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
in finem pro adsumptione matutina psalmus David Deus Deus meus respice me quare me dereliquisti longe a salute mea verba delictorum meorum
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Deus meus clamabo per diem et non exaudies et nocte et non ad insipientiam mihi
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
tu autem in sancto habitas Laus Israhel
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
in te speraverunt patres nostri speraverunt et liberasti eos
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
ad te clamaverunt et salvi facti sunt in te speraverunt et non sunt confusi
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
ego autem sum vermis et non homo obprobrium hominum et abiectio plebis
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
omnes videntes me deriserunt me locuti sunt labiis moverunt caput
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
speravit in Domino eripiat eum salvum faciat eum quoniam vult eum
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
quoniam tu es qui extraxisti me de ventre spes mea ab uberibus matris meae
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
in te proiectus sum ex utero de ventre matris meae Deus meus es tu
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
ne discesseris a me quoniam tribulatio proxima est quoniam non est qui adiuvet
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
circumdederunt me vituli multi tauri pingues obsederunt me
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
aperuerunt super me os suum sicut leo rapiens et rugiens
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
sicut aqua effusus sum et dispersa sunt universa ossa mea factum est cor meum tamquam cera liquescens in medio ventris mei
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
aruit tamquam testa virtus mea et lingua mea adhesit faucibus meis et in limum mortis deduxisti me
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
quoniam circumdederunt me canes multi concilium malignantium obsedit me foderunt manus meas et pedes meos
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
dinumeraverunt omnia ossa mea ipsi vero consideraverunt et inspexerunt me
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
diviserunt sibi vestimenta mea et super vestem meam miserunt sortem
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
tu autem Domine ne elongaveris auxilium tuum ad defensionem meam conspice
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
erue a framea animam meam et de manu canis unicam meam
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
salva me ex ore leonis et a cornibus unicornium humilitatem meam
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
narrabo nomen tuum fratribus meis in media ecclesia laudabo te
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
qui timetis Dominum laudate eum universum semen Iacob magnificate eum
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
timeat eum omne semen Israhel quoniam non sprevit neque dispexit deprecationem pauperis nec avertit faciem suam a me et cum clamarem ad eum exaudivit me
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
apud te laus mea in ecclesia magna vota mea reddam in conspectu timentium eum
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
edent pauperes et saturabuntur et laudabunt Dominum qui requirunt eum vivent corda eorum in saeculum saeculi
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
reminiscentur et convertentur ad Dominum universi fines terrae et adorabunt in conspectu eius universae familiae gentium
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
quoniam Dei est regnum et ipse dominabitur gentium
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
manducaverunt et adoraverunt omnes pingues terrae in conspectu eius cadent omnes qui descendunt in terram
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
et anima mea illi vivet et semen meum serviet ipsi
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
adnuntiabitur Domino generatio ventura et adnuntiabunt iustitiam eius populo qui nascetur quem fecit Dominus
